Необходимите евробанкноти ще бъдат осигурени значително преди 1 януари 2026 г. за осигуряване на плавен преход към еврото, каза Димитър Радев


Всички необходими количества евробанкноти ще бъдат осигурени значително преди 1 януари 2026 г., така че преходът към еврото у нас да протече плавно, организирано и без прекъсвания в паричното обращение. Това посочва управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за списание "Мениджър", цитирано от пресцентъра на централната банка.
По думите на Радев, производството на евробанкноти се координира централно от Европейската централна банка, която определя строги стандарти за качество, сигурност и технологична съвместимост. 
"Евробанкнотите се произвеждат съвместно от националните централни банки на държавите от еврозоната. С цел осигуряване на необходимите количества за началния етап, първоначалните доставки ще бъдат предоставени на заем от други национални централни банки. Успоредно с това, БНБ ще се включи в съвместния производствен пул на Евросистемата и ще започне самостоятелно отпечатване на евробанкноти", казва Радев, добавяйки, че всички необходими количества за прехода към еврото у нас ще бъдат осигурени значително преди 1 януари догодина.
Гуверньорът на БНБ заяви, че освен приоритет на БНБ е да осигури безпроблемно обращение на пари в брой в страната, включително в отдалечените райони.
"Планът за въвеждане на еврото предвижда детайлна и навременна логистична подготовка, включително предварително зареждане с евробанкноти и монети на касовите центрове на БНБ, търговските банки и други ключови участници в паричната система. Особено внимание се обръща на отдалечените и слабо обслужвани райони, където активна роля ще имат „Български пощи", които ще съдействат за достъп до новата валута в населени места без банково присъствие", каза още Радев.
Управителят на БНБ посочи, че с цел гарантиране на коректното конвертиране на цените и предотвратяване на спекулативни увеличения и нелоялни търговски практики, ще бъде осъществявано непрекъснато наблюдение под ръководството на Министерския съвет в координация между Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на конкуренцията.
По думите му, БНБ ще подпомага процеса в рамките на своите правомощия, включително по отношение на валутния курс, платежните системи и надзора върху финансовия сектор. 
"Ще се прилага и методологията на Европейската централна банка за наблюдение на цените по време на въвеждането на еврото. Процесът ще бъде прозрачен, основан на систематично събиране и анализ на данни и ще се осъществява в тясна междуинституционална координация", отбеляза той.
Сред ползите, свързани с присъединяване към еврозоната, Димитър Радев посочва отпадане на валутния риск, подобряване на условията за финансиране, по-голяма предвидимост за бизнеса и домакинствата, по-пълноценна интеграция в европейските финансови пазари и засилване на доверието от страна на инвеститорите, което е в полза на растежа и стабилността. 
По думите му, съществуват предимно краткосрочни рискове, свързани с приемането на еврото, като инфлационни очаквания, адаптацията на бизнес средата и техническата подготовка на различните участници в процеса.
Според Радев, за да бъдат управлявани тези рискове ефективно, е необходима добра координация, последователни действия и активна комуникация както между институциите, така и с обществото.
"Присъединяването към еврозоната не е самоцел. То е логично продължение на процеса, който започна с въвеждането на валутния борд, премина през членството ни в Европейския съюз и участието в ERM II и Банковия съюз. От икономическа и институционална гледна точка посоката е ясна и трябва да я следваме професионално и отговорно", подчертава Димитър Радев.