Най-голямо увеличение на незаетите работни места в Европейския съюз за периода 2019-2023 г. е отчетено при производствения сектор. Това сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес на страницата на европейската статистическа агенция.
Равнището на незаети работни места измерва неудовлетвореното търсене на работна ръка, като броят на незаетите позиции бива отнесен към общия брой на свободните и заетите работни места.
Преди пандемията от КОВИД-19, през 2019 г. 6,52 процента от работните места в производството в ЕС са били незаети, докато през 2023 г. този дял вече е достигнал 10,74 процента - или с 4,2 процентни пункта повече.
Това е най-голямото увеличение на незаетите позиции за периода сред икономическите сектори в ЕС.
Като цяло за икономиката на Евросъюза незаетите работни места са нараснали с 0,5 процентни пункта - от 2,28 на сто през 2019 г. до 2,78 на сто през 2023 година.
В България равнището на незаети работни места намалява от 0,88 на сто през 2019 г. до 0,79 на сто през 2023 г. Сред различните професии най-голям спад има при „разработчиците и анализаторите на софтуер и приложения“, при които незаетите работни места спадат с 2,09 процентни пункта – от 4,54 процента до 2,45 процента през 2023 г.
При служителите в сектора на продажбите у нас, с изключение на мениджърските позиции, е отчетен най-голям ръст на незаетите позиции – от 1,56 процента през 2019 г. до 2,27 процента през 2023 г.
За сравнение, в българския производствен сектор незаетите позиции са намалели леко, като за период от четири години намаляват от 0,66 процента до 0,63 процента през 2023 г.
За същия период съществено увеличение на процента на незаетите работни места в ЕС е регистрирано още при „мениджъри по продажби, маркетинг и развитие“ (+3 пр. п.), „други служители в продажбите“ (+2,8 пр. п.), „работници в транспорта и складирането“ (+2,5 пр. п.) и „други административни работници“ (+2,4 пр. п.).
Най-голям спад на незаетите работни места в ЕС за 2019-2023 г. е отчетен при „техници и асоциирани специалисти в областта на хуманитарните науки“ (-2,6 пр. п.), „специалисти по бази данни и мрежи“ (-1,7 пр. п.), „разработчици и анализатори на софтуер и приложения“ (-1,5 пр. п.), „мениджъри на хотели и ресторанти“ (-1,1 пр. п.) и „занаятчии“ (-1,0 пр. п.). Това означава, че за тези длъжности фирмите са срещали по малко затруднения при набирането на персонал, обясняват експертите на Евростат.
Намаляващият процент на незаети работни места обаче не означава непременно, че тези професии са в упадък или че интересът към тях се засилва. При „специалистите по бази данни и мрежи“ например, въпреки че е регистриран спад (-1,7 процентни пункта до 5,1 процента през 2023 г.), процентът на незаетите работни места остава значително над средния за икономиката (2,4 на сто), докато делът на заетите лица в подсектора се е увеличил с 0,2 процентни пункта между 2019 и 2023 г.
Същото важи и за „разработчиците и анализаторите на софтуер и приложения“, които са отбелязали спад в процента на незаетите работни места до 6,9 на сто през 2023 г., но при които заетостта се е увеличила с 0,5 процентни пункта за посочения период.
При някои професии процентът на незаети работни места е нараснал, но делът на заетите лица е намалял, например при „транспорт и складиране“ (-0,2 процентни пункта между 2019 и 2023 г.) и „други работници в продажбите“ (-0,1 процентни пункта).