Няма отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни, сочи анализ

Няма отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни, сочат наличните данни в нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри, а заради регионалните и професионалните несъответствия местният трудов резерв трудно може сам да ги покрие, пише още в анализа.
През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 000 потенциални назначения през следващите 12 месеца - с около 12 на сто по-малко спрямо предходната година, но много над наличното предлагане на труд. От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4 и 6 на сто, или около 140 000–165 000 души. В столицата безработицата трайно остава под 2 на сто, а в област Бургас туризмът създава силен сезонен пик на свободните места. В област Благоевград се отчита едновременно висока безработица и високо търсене на работници - знак, че уменията на търсещите работа и териториалното им разпределение не съвпадат с нуждите на фирмите или че предлаганите условия и заплащане не привличат търсещите работа кандидати. Ето защо недостигът изисква различни решения в различните региони и отрасли, пише в анализа на ИПИ.
В него са цитирани данни на Евростат, според които към края на 2025 г. в България има около 29 000 граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост – почти пет пъти повече спрямо 2020 г. Дори при по-високите оценки - Агенцията по заетостта отчита общо 49 000 разрешителни за годината, над 18 000 от които са за сезонна заетост - чуждестранните работници са под 2 на сто от общо 2,9 млн. заети в страната. Повече от половината от 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни през 2025 г. са в област Бургас - 8066, следвана от Варна с 3022. Най-често срещаните позиции са свързани с хотелиерството и ресторантьорството.
Регионалните данни не потвърждават хипотезата, че сезонните работници изместват местните, се посочва в анализа. Областите с най-голям дял на заети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво. В област Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната, а заетостта се възстановява след дъното през пандемията.
Заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110 процента между 2020 и 2025 г. Това е сред най-високите темпове по отрасли, макар че възнагражденията в сектора остават ниски. Динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и заплатите на българските работници, сочи анализът.
Активирането на местни лица извън заетост остава важно, но свободният ресурс не може да се измерва само с броя на безработните или неактивните. Сред младите има значителна неактивност, но много от тях учат; други срещат здравни, семейни или регионални ограничения пред връщането към пазара на труд. Прогнозите на НСИ сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г. При тази тенденция недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите, които вече трудно намират работници. Привличането на работници от трети страни може да бъде част от отговора на недостига, наред с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал, подчертават от ИПИ в своя анализ.