При подписването на протокола между „Булгаргаз“ и „Боташ“, който поставя срок от 15 месеца за намиране на механизъм за използване на споразумението между двете дружества по по-ефективен начин, не са поставяни допълнителни икономически и политически условия нито от българска страна, нито от турска. Това посочи министърът на енергетиката Ива Петрова в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.
Петрова обясни, че „Булгаргаз“ и „Боташ“ са постигнали споразумение с протокол в рамките на 15 месеца да работят по намиране на решение, което ще даде възможност да се използва пълният потенциал на договора. Целта е да се доразвие договора така, че двете дружества да влязат в едно силно ефективно и взаимноизгодно партньорство, което да им дава перспективи в целия регион на Източна, Югоизточна и Централна Европа от гледна точка на гарантиране на сигурността на доставките.
По думите ѝ, амбициите на правителството са в рамките на този 15 месечен период „Булгаргаз“ да има стратегия как да използва максимално възможностите, които дава „Боташ“, така че България да се развие на енергийната карта на региона чрез дружествата си.
Петрова заяви, че размерът на задълженията между „Булгаргаз“ и „Боташ“ възлиза на около 360 млн. евро, като в протокола е записано че има съгласие за намирането на ефективен механизъм за уреждането на тези задължения, който да не натоварва бюджета и българските граждани. В рамките на предоговарянето ще бъдат записани конкретните параметри на този механизъм, като вариантите биха могли да бъдат най-различни, включително разсрочване, преформулиране в други ползи в рамките на предоговорения договор.
Тя посочи, че договорът с „Боташ“ е сключен между две дружества през 2022 година, когато основния аргумент е бил гарантиране сигурността на доставките, като оттогава насам договорът е имал потенциал, но не е бил използван по-скоро поради политически причини и саботиране на договора, отколкото заради липса на желание на компаниите.
Петрова подчерта, че договорът винаги е използван, когато става въпрос за сигурността на доставките, но чисто по политически причини не се е давало гласност за това, добавяйки, че са прилагани и политики, които са довели до саботиране на договора, като въвеждането на т.нар. енергийна такса през 2023 година, което от своя страна е „взривило“ доверието към България от потенциални заинтересовани страни като Сърбия и Унгария.
Ива Петрова подчерта, че е договорено през тези 15 месеца да не текат лихви по задълженията, както и че през периода „Булгаргаз“ няма да плаща за резервирания капацитет, а ще плаща само и единствено за капацитета, който използва за доставки и то при значително по-добри условия и параметри.
Министърът на енергетиката посочи, че договорът „Боташ“ няма нищо общо с магистрали, води, безплатен пренос на ток. По време на подписването на протокола нито от българска, нито от турска страна са поставени допълнителни икономически условия, стана известно от думите ѝ.
Тя посочи, че когато има промяна на обстоятелствата и пренареждане на пазара, е съвсем нормално двете компании да си дадат време за да намерят начин да използват пълния потенциал на договора, като преговорите ще бъдат на база взаимен интерес.
Петрова заяви, че договорът „Боташ“ представлява възможност за „Булгаргаз“ да се включи на пазара като пазарен участник, а не като наблюдател.
Тя заяви, че преговорите вървят в посока оптимизиране на параметрите по договора като такси, количества, като цялостна договорка между двете компании, така че да се използва пълният потенциал на договора.
„Това, което се подписа с протокола, без допълнителни политически и икономически условия, е двете компании да седнат и наистина да проведат едни смислени преговори, да сложат една конструкция, която ще даде възможност на двете компании да използват в пълен обем и в пълния му потенциал това търговско споразумение“, каза тя.
По думите на Петрова, приоритет на страната ни е осигуряването на безопасната експлоатация на съществуващите мощности на АЕЦ „Козлодуй“, като от друга страна има ангажименти с проекти за добавяне на нови мощности в системата. Тя определи проекта за 7 и 8 блок в АЕЦ „Козлодуй“ като „стратегически“. Относно оборудването на АЕЦ „Белене“ Петрова посочи, че една от възможностите е изграждането на ядрена централа съвместно с Украйна с наличие на европейско финансиране.
"Въпросът, който касае енергийното министерство и което ние сме поели като ангажимент, е всъщност всички тези възможности да бъдат интегрирани в един нов модел на енергийната система, за да можем да ги оценим и от гледна точка на самия енергиен сектор и ангажимента, който имаме е до края на годината да предложим такъв проект на интегрирана визия, включително и по отношение на всичките възможности за ядрени мощности", каза тя.