Норвегия очаква с близо 30 процента по-високи приходи от петрол и газ заради войната с Иран

Норвегия очаква значително увеличение на приходите от петролния и газовия сектор заради по-високите цени на енергията вследствие на войната с Иран, предадоха АПА и Ройтерс.
Правителството в Осло съобщи днес, че за тази година се очакват приходи от нефтения и газовия бизнес в размер на 721,1 милиарда норвежки крони (66,6 милиарда евро), което е с близо 30 процента повече спрямо предишната прогноза от 557,4 милиарда крони.
Допълнителните приходи няма да бъдат използвани за увеличаване на разходите, а ще бъдат насочени към държавния фонд на Норвегия, който е най-големият суверенен фонд в света.
За разлика от повечето европейски държави Норвегия реализира високи бюджетни излишъци благодарение на приходите от суровини. Властите обаче се стремят да ограничат публичните разходи, за да не засилят допълнително инфлацията чрез по-високо вътрешно търсене.
Миналата седмица норвежката централна банка изненадващо повиши основния лихвен процент от 4,00 на 4,25 процента в опит да овладее инфлационния натиск, породен от силния ръст на заплатите и високите енергийни разходи.
Правителството вече залага средна цена на суровия петрол от 91 долара за барел за тази година при 67 долара в предходната прогноза, публикувана през октомври.
Въпреки по-високите енергийни приходи Министерството на финансите понижи прогнозата си за икономическия растеж извън петролния сектор. За 2026 г. вече се очаква ръст от 1,7 процента спрямо предишната прогноза за 2,1 процента.
Като причина министерството посочва икономическите последици от войната в Иран.
Лявоцентристкото правителство на малцинството, оглавявано от Работническата партия, която изостава в социологическите проучвания, е изправено и пред трудни преговори в парламента за осигуряване на подкрепа за преработения бюджет.
Разходите от държавния фонд, чийто размер вече достига 2,2 трилиона долара, се очаква да бъдат дори малко по-ниски от планираните през декември – 579 милиарда норвежки крони.