Норвегия отлага подводния добив на минерали с четири години, за да бъде постигнато споразумение за бюджета за догодина

Норвегия, първата европейска страна, която реши да отвори част от своите води за евентуални подводни минни дейности, ще отложи с още четири години предоставянето на първите лицензи, според политическо споразумение, постигнато тази нощ, предаде Франс прес.
Коалиционното правителство на Работническата партия, което не е подкрепяно от мнозинството в парламента, се съгласи „да не обявява първата процедура за отдаване на концесии за добив на минерали от морското дъно през настоящия мандат“, който продължава до 2029 г.
През 2024 г. норвежкият парламент даде зелена светлина за използване на част от морското дъно за проучвателна дейност върху площ от 280 000 кв. км - по-голяма от територията на Великобритания.
Този вот бе напът да превърне Норвегия в една от първите страни в света, които разрешават експлоатация на подводните минерални ресурси за търговски цели - дейност, която буди сериозни спорове.
Според множество учени и природозащитници подобни минни операции в океанските дълбини крият риск да нарушат или унищожат екосистеми, за които почти нищо не се знае.
Норвежкото правителство подчертава колко е важно страната да е независима от държави като Китай - водеща сила в тази област - по отношение на снабдяването с ключови минерали, необходими най-вече за енергийния преход и отбранителната индустрия.
Макар правителството да възнамеряваше още през 2025 г. да издаде лицензи за проучване, малки леви или еко партии, чиято подкрепа е необходима в парламента, оказват силен натиск, за да блокират процеса.
За да осигурят приемането на проектобюджета за 2026 г., който трябва да бъде разгледан в петък (5 декември), управляващите социалдемократи бяха принудени да отстъпят пред своите парламентарни съюзници и да се съгласят на ново отлагане на отварянето на морското дъно за минни проучвания.
В нощта срещу сряда последните двама партньори дадоха подкрепата си за бюджета с условието, наред с други неща, за подобно отлагане, което осигури парламентарно мнозинство.
Според норвежките власти на континенталния шелф на страната вероятно има залежи от мед, кобалт, цинк, както и някои редкоземни елементи, използвани за производството на батерии, вятърни турбини, компютри и мобилни телефони.
Управляващата в Норвегия Работническа партия обяви днес, че е постигнала споразумение с четирите леви партии в парламента относно бюджета за 2026 г., слагайки край на противопоставянето, което заплашваше да свали кабинета на премиера Йонас Гар Стьоре, предаде Ройтерс
„Групата партии, от които зависи Работническата партия, е много разнообразна група“, каза пред Ройтерс Йоханес Берг, политолог в Института за социални изследвания в Осло. „Още от изборите е ясно, че ще бъде много трудно всички тези партии да постигнат споразумение за бюджета“, допълни той.
Два въпроса доведоха до провал в преговорите, отбелязва Ройтерс. Първият от тях беше искането на Социалистическата лява партия (SV) Норвежкият суверенен фонд, най-големият в света, да се освободи от всички активи на израелски компании, искане, което Работническата партия отхвърли. Този въпрос остана нерешен и след разговорите, приключили рано днес.
Другият въпрос беше искането на партията на „зелените“ за постепенно спиране на петролната индустрия до 2040 г. Вместо това правителството ще назначи комисия, която ще оцени различни сценарии и мерки за подобряване на способността на норвежката икономика да се адаптира към спада на производството на петрол и газ, което е водещо за скандинавската страна.
Норвегия е най-големият доставчик на газ в Европа и основен износител на петрол.