По-рано правителството обяви, че ще предложи нови райони в Северно море, на границата с Дания, подходящи за фиксирани на морското дъно турбини, които могат да бъдат свързани с други страни чрез така наречените хибридни кабели.
"Смятаме, че сега не е време да продължим с планирането на хибридни кабели", каза в комюнике министърът на енергетиката Терие Ослан, позовавайки се на високите нива на разходите и липсата на европейски рамка за хибридни връзки.
Проучване на мрежовия оператор "Статнет" (Statnett) показа, че изграждането на район, известен като "Сьорвест Еф" (Soervest F) ще изисква държавна подкрепа, независимо дали вятърните паркове са свързан само с Норвегия или също и с други пазари, добави той.
Ослан заяви също, че е скептичен относно по-нататъшната експозиция на норвежката електроенергийна система към предизвикателствата на други пазари като Германия.
Вместо това правителството ще даде приоритет на плаващите офшорни вятърни проекти с едноточкови връзки към Норвегия, каза министърът.
Норвегия, чието вътрешно производство на електроенергия е доминирано от евтината, изобилна водноелектрическа енергия има едни от най-ниските цени на електроенергията в Европа, но също така регистрира и поскъпване заради европейската енергийна криза през 2022 г.
Норвегия е нетен износител на енергия чрез подводни кабели, свързващи страната с Германия, Великобритания, Дания и Нидерландия, които бяха изтъкнати от критиците като причина за повишаването на цените.
Миналата година страната предложи на търг своята първа офшорна вятърна ферма, "Сьорлиге Нордсйое" (Soerlige Nordsjoe II), разположена в зона, чието разработване се прекъсва в момента.