Нов модел проучва връзката между потреблението на ЕС и земеползването

Устойчивото управление на земята е от ключово значение за борбата със загубата на биологично разнообразие в резултат на човешките дейности. За да проучи връзката между потреблението на ЕС и земеползването, Съвместният изследователски център към Европейската комисия (JRC), в сътрудничество с Евростат, разработи модел, предоставящ годишни оценки на отпечатъка върху земята на ЕС (т.е. площта на земята, необходима за производството на продуктите, които консумираме), става известно от публикация на интернет страницата на ЕК.
Моделът разглежда три вида земя: обработваема, пасищна и горска (използвана за производство на изделия от дървен материал). Той отчита земята, използвана на вътрешния пазар в ЕС, и земята, използвана извън ЕС за отглеждане на вносни продукти. За моделиране на търговския компонент са били анализирани поотделно повече от 500 хранителни и биологични продукта. Моделът преработва търговските данни, за да определи правилно вносния продукт на държавата, в която е използвана земеделската или горска земя за производството му. Например обработваемата земя, включена във вноса на шоколад в ЕС от Швейцария и консумиран в ЕС, се разпределя към държавите, в които какаото е било първоначално култивирано. 
Колко земя е необходима за поддържане на потреблението в ЕС
Според модела от 2014 г. до 2021 г. ЕС е бил нетен вносител на обработваема земя (използвана за отглеждане на продукти, потребявани в ЕС) и нетен износител на пасища (използвани за отглеждане на продукти, консумирани извън ЕС). По отношение на горските земи нетната търговия се колебае ежегодно: вносът и износът са в един и същи диапазон; в някои години първите са по-големи, а други - вторите.
През 2021 г. ЕС е внесъл обработваема земя от 50 милиона хектара (приблизително размера на Испания) и е изнесъл обработваема земя от 28 милиона хектара (около половината от вноса). Вътрешното използване на обработваемата земя (измерено по отношение на обработваната площ) е било равно на 94 милиона хектара. Основните държави, от които ЕС внася обработваеми земи, са Аржентина, Бразилия и Украйна. Основните стоки, произведени в тези обработваеми земи, са растителни масла (например палмово масло и слънчогледово олио), маслодайни култури (например рапица и соя) и остатъци от хранително-вкусовата промишленост, като например маслодайно кюспе (използвано най-вече като фураж за животни).
Според модела средностатистическият гражданин на ЕС е използвал 0,26 хектара обработваема земя през 2021 г., за  да отговори на годишните си нужди от потребление на храни и други продукти на биологична основа (например добитък, масла или памук). За сравнение, средностатистическият гражданин в света е използвал около 0,19 хектара през същата година. 
През 2021 г. използването на обработваема земя от ЕС също е било малко над границата от 0,25 хектара обработваема земя на гражданин в световен мащаб, определена в рамката на планетарните граници. Тази граница е определена, за да се избегне рискът от необратими щети на планетата. 
За какво могат да послужат резултатите от модела
Оценките за отпечатъка върху земята са налични в онлайн базата данни на Евростат и обогатяват портфолиото на Евростат от статистически данни и отчети за околната среда. Освен това те помагат да се даде представа за движещите сили, натиска и въздействието на нашите общества върху околната среда. Заедно с това Евростат използва оценките за отпечатъка върху земята, за да наблюдава напредъка на ЕС по отношение на целите за устойчиво развитие и да оценява страничните ефекти от потреблението в ЕС.  
Този модел ще се използва и в комбинация с други модели, които понастоящем се разработват от Съвместния изследователски център към ЕК в контекста на обезлесяването. Тези нови модели ще оценят потенциалното обезлесяване, причинено от избрани вносни стоки, и ще наблюдават потенциалното обезлесяване, причинено от продоволствената система на ЕС.
Освен това моделът може да помогне за определяне на стратегии за намаляване въздействието на потреблението в ЕС върху околната среда, като например повишена циркулярност и ефективност на веригите на доставки, намаляване на разхищението на храни и промени в хранителния режим.