Новата образователна реформа в козметиката беше обсъдена на кръгла маса в Българската търговско-промишлена палата

Кръгла маса на тема „Образователната реформа в козметиката: Квалификация, стандарти и икономическа стабилност“, организирана от Асоциацията на козметиците в България (АКБ), се проведе в сградата на Българската търговско-промишлена палата. Събитието събра представители на институции, браншови организации и образователни структури, които обсъдиха предизвикателствата пред сектора в контекста на новите държавни образователни стандарти и отражението им върху бизнеса и заетите в сферата.
Татяна Викторова, член на Управителния съвет на АКБ, обясни за БТА, че в края на 2025 г. е приет нов държавен образователен стандарт за професиите в направление „Услуги за личността“, който обхваща професиите „Козметични услуги“, „Маникюр и педикюр“, „Ноктопластика“ и „Фризьорски услуги“.
„Новият държавен образователен стандарт за козметичните услуги е структуриран по различен начин спрямо предишния. Преди всички знания, умения и компетентности за професията козметик се придобиваха във втора квалификационна степен. В трета степен се изучаваше организация и технология на козметичната услуга – по-скоро управленска насоченост, а четвърта степен беше свързана с инструкторската дейност“, посочи Викторова.
По думите ѝ при новия модел е въведено реално надграждане на обучението. „Във втора квалификационна степен се придобиват базовите знания – основни процедури, които въвеждат в професията. В трета степен се включват по-специализирани дейности – микропигментация, микронидлинг, работа с по-високотехнологична апаратура. В четвърта степен се изучават управление на екип, инструкторска дейност и работа с най-висок клас технологии, включително лазерна епилация“, обясни тя.
„По този начин се въвежда надграждащо обучение и се постига съответствие с европейските стандарти. Козметик с втора, трета или четвърта степен на квалификация има еквивалент в европейската квалификационна рамка“, допълни Викторова.
Тя подчерта, че новите образователни стандарти не пораждат притеснения в бранша. „Няма нещо, което да ни притеснява. Необходима е добре структурирана образователна програма, осигуряване на компетентни преподаватели и подходяща материална база“, каза тя.
Като препоръка към образователните институции открои необходимостта от внимателен подбор на преподавателите, осигуряване на качествени учебни ресурси и по-голяма гъвкавост в обучителния процес, като подчерта, че в центровете за професионално обучение и колежите основно се обучават възрастни хора и програмите следва да бъдат съобразени с техните специфични нужди.
Викторова информира още, че се подготвя информационна кампания, насочена към разясняване на новите изисквания. Тя акцентира върху необходимостта от по-добро разбиране на ролята на държавния образователен стандарт, който не определя правото на упражняване на професията, а очертава знанията и уменията, които трябва да бъдат придобити. По думите ѝ до момента в обществото се е създало погрешно усещане, че професията може да се усвои за кратък период, което води до подценяване на нейната същност.
Тя подчерта още, че работата в сферата изисква висока отговорност, тъй като е свързана с грижа за хората, и изрази позиция, че не бива лица с краткосрочно обучение или еднодневни курсове да извършват сложни процедури, включително с лазерна апаратура. Според нея именно стремежът към задълбочени знания е ключов фактор за повишаване качеството на услугите и за утвърждаване на добрия имидж на професията.
На въпрос, свързан с казус, придобил обществена популярност, относно практики за венозно вливане на витамини с цел подобряване на имунитета и общото здравословно състояние, тя отговори, че подобни дейности попадат изцяло в обхвата на медицинските услуги и не следва да се извършват в козметични салони. Викторова подчерта, че дори при наличие на медицинско образование, извършването на такива процедури изисква съответната регистрация на лечебно заведение, каквато козметичните студиа не притежават, тъй като тяхната дейност е насочена към предоставяне на услуги на здрави хора, а не към терапевтични или медицински интервенции.
В рамките на дискусията Фани Тодорова, представител на Министерството на образованието и науката (МОН), подчерта, че институцията има координираща роля в процеса по разработване и утвърждаване на държавните образователни стандарти. По думите ѝ новият държавен образователен стандарт не е самостоятелна мярка, а част от по-широка реформа в професионалното образование и обучение. Тя започва с актуализиране на списъка на професиите, като целта е да се избегне дублирането на квалификации и да се осигурят по-гъвкави възможности за обучение и надграждане на уменията. 
Тодорова отбеляза още, че разработването на стандартите преминава през няколко етапа, включително експертни комисии към Националната агенция за професионално образование и обучение, съгласуване с институции и участие на секторни съвети за умения. Очаква се процесът да продължи до 2027 г.
Участниците в кръглата маса се обединиха около необходимостта от активен диалог между институциите, бизнеса и образователните структури, за да се гарантира ефективното прилагане на реформите и устойчивото развитие на сектора.