България подготвя почвата за нови инвестиции във вятърна енергия след дълга пауза, сочи изследване на агенцията за бизнес новини и анализи SeeNext и Адвокатска кантора "Гугушев и партньори", съобщиха от агенцията. Проучването подчертава ключови регулаторни промени, които опростяват административните процедури и подкрепят офшорните вятърни проекти, както и възможността за сътрудничество със съседни страни за оползотворяване на вятърния потенциал на Черно море. Тези фактори дават нова динамика на сектор вятърна енергия и дават надежди за неговото възраждане през следващите години.
До края на 2023 г. България разполага с инсталиран капацитет за вятърна енергия от 705 MW, което представлява 3,9 процента от годишното брутно производство на електрическа енергия в страната. Вятърните електроцентрали на страната са произвели 1584 GWh през 2023 г., което е увеличение с 5,9 процента спрямо предходната година. Според официалните стратегически документи, България има за цел да увеличи капацитета за вятърна енергия с 249 MW до 2030 г., се посочва в съобщението.
Традиционно възпрепятстван от регулаторни и логистични бариери, секторът на вятърната енергия в България започва да се развива, благодарение на нови законодателни инициативи и инвестиции. Паралелно с това секторът на възобновяемите енергийни източници у нас продължава да расте, като компании в областта на вятърната и слънчевата енергия съставляват 64 процента от всички компании за възобновяема енергия в страната.
През 2023 г. секторът е генерирал приходи от около 1,9 млрд. евро, въпреки което печалбата е намаляла до 12 процента, оставайки положителна. Въпреки намаленията в приходите, секторът е създал около 12 000 работни места, доказвайки своето значение за икономиката на България, посочват от SeeNext.