Строителният сектор трябва да приеме научно обосновани количествени цели за изграждане на нови сгради и съоръжения, които да надминават мерките за борба с климатичните промени, за да може наистина да се счита за устойчив. Това посочи професор Йохан Рьокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на климатичното въздействие, на Фестивала на Новия европейски Баухаус, който продължава до 13 юни в "Юбелпарк" и в залите на Музея за изкуства и история в Брюксел.
Застроената среда е изключително важна за благоденствието на хората, за устойчивостта и развитието на обществата. Тя е източник на една трета от глобалните емисии на парникови газове, като само циментът и стоманата, използвани в строителството, допринасят с над 18 процента за емисиите.
Експлоатирането й по неустойчиви начини освен това допринася за нарушаване на биоразнообразието, питейната вода, почвите, химикалите, предупреди Рьокстрьом, който специализира в устойчивостта на системите на планетата Земя.
Ако обаче бъдат приети граници, определящи максималния допустим натиск върху отделните системи, това би могло да окаже въдействие върху целия сектор да работи по по-ефективен начин и в по-голямо съответствие с принципите на кръговия цикъл.
Въпреки наличието в момента на добри инициативи, например за разработване на цимент с нулеви емисии и "зелена стомана", както и за строителство с биомаса, те все още остават встрани от основната дейност на бранша, която продължава да бъде насочена към линейно строителство с бетон и стомана. Бърза промяна на тези процеси би дала възможност не само да се овладее глобалното затопляне, но и да се постигне завръщане към границите за стабилно съществуване на биосферата, почвите, водите, океаните и хранителните вещества като азот и фосфор, посочи той.
В целия строителен сектор се наблюдават усилия за прилагане на по-кръгови, ефективни и иновативни решения. Това обаче не е достатъчно, отбеляза Рьокстрьом. Необходими са и регулаторни рамки, и стандарти, определени от политиката, които не само да оказват натиск на сектора, но и да му дадат стимул да бъде иновативен и успешен.
Вече е достигнат момент, в който няма противоречие между критериите за устойчивост и ефективното, успешно икономическо развитие в повечето сектори, подчерта ученият.
Създаването на по-устойчива среда, разбирана не само като отделните сгради, но и като заобикалящото ги пространство, сянка, достъп до прясна вода и въздух, води до осигуряване на по-качествен живот и намаляване на натиска върху екологичните системи, отбеляза той.
Могат да се посочат и множество конкретни примери, които вече са част от градовете в Европа - спиране на достъпа на автомобили с вътрешно горене от гъстрозастроени зони в градските центрове, осигуряване на пешеходни и велосипедни пътеки в райони със силен трафик и др., допълни Рьокстрьом.
Търсене на решения за устойчиво, приобщаващо и красиво строителство на достъпни жилища с участието на граждани, инициативи и местни общности на фона на жилищната криза в Европа е в центъра на тазгодишното издание на Фестивала на Новия европейски Баухаус.