Нови ПАВЕЦ, водороден "гръбнак" и двата нови реактора на АЕЦ "Козлодуй" водят България към бъдещето, посочиха енергийни експерти на СОР29

Два нови проекта за ПАВЕЦ, водороден "гръбнак" и планираните два нови реактора на АЕЦ "Козлодуй" трябва да подготвят енергетиката на България за бъдещите предизвикателства и нужди, осигурявайки стабилност на системата и цените. Това посочиха експерти по време на дискусия, посветена на енергетиката с ниски емисии на парникови газове, която се проведе днес в българския павилион на СОР29 в Баку.
За да бъдат подготвени енергийните системи за очакваните бъдещи предизвикателства е от ключово значение вниманието да бъде насочено към всички сектори на енергетиката, тъй като не може да се разчита само на едно решение, подчерта модераторът на срещата Джайеш Пармар, партньор в "Баринга партнърс" (Baringa Partners).
Някои енергийни сектори се развиват твърде бързо, например соларната и вятърната енергетика, но други изостават, отбеляза той. 
България прави смели ходове в тази насока, допълни Пармар. 
Проектът за Водороден гръбнак на България, разработван от "Булгарстрансгаз", например трябва да стане основата на инфраструктура за пренос на водород, макар и водородният пазар все още да е в начална фаза на развитието си, каза Никола Делев, и.д. директор на дирекция "Стратегическо планиране и развитие" на компанията.
Проектът е част от инициативата на 33 компании оператори на енергийна инфраструктура за създаване на Европейски водороден гръбнак. Тя предвижда изграждане на инфраструктура за пренос на водород, като българският сегмент се очаква да бъде ключов за преноса на това гориво от Гърция към Германия.
Първата фаза на проекта включва построяване на близо 250 км тръбопроводи и две компресорни станции, свързващи Гърция с района на София, където се очаква да бъде съсредоточена основната част от търсенето. 
Втората фаза на проекта трябва чрез около 330 км тръбопроводи и три компресорни станции да продължи българското трасе до Румъния. 
В прохождащия пазар на водород инвестициите във всеки сегмент на пазара насърчават развитието на цялата система. Същевременно водородът е неделима част от бъдещото развитие на енергийната система, защото той е гориво, при чието използване не се отделят парникови емисии, и поема излишъците на енергия в моментите, когато търсенето е по-ниско от предлагането, посочи Делев.
Това че сме планирали основата, ни дава възможност да проектираме по-нататъшното развитие на водородната система, да привличаме инвеститори и да стимулираме по-нататъшното развитие на пазара, допълни той.
Съхранението на енергия е в центъра и на два от приоритетните проекти на Националната електрическа компания (НЕК) - за ПАВЕЦ "Батак" и ПАВЕЦ "Доспат", посочи Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК.
За съхранение на енергия в момента има две основни технологии - чрез батерии, които предлагат краткосрочно съхранение за около 3-5 часа, и чрез помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които осигуряват значително по-дълготрайно решение. Двете технологии могат да се съвместяват, тъй като характеристиките им се допълват взаимно, каза Георгиев.
ПАВЕЦ "Батак" и ПАВЕЦ "Доспат" ще бъдат развити на основата на вече съществущите язовири, което намалява разходите, както и въздействието върху околната среда и местните общности, уточни той.
Двата проекта към момента се развиват по план и се очаква строителството на ПАВЕЦ "Батак"да започне през 2027 г., а на ПАВЕЦ "Доспат" - година по-късно. Проектите в хидроенергетиката са мащабни, сложни и дълготрайни, поради което към тях е трудно да бъдат привлечени частни инвестиции, допълни Георгиев.
В региона на Централна и Източна Европа потенциалът за съхранение на енергия чрез хидроинсталации все още не е добре оползотворен и надминава средното световно ниво, което дава стимул и насоки за развитие, отбеляза той. 
Ядрената енергетика също е ключова част от енергийния микс и осигурява стабилност и предвидимост на предлагането и цените, каза Борислав Боев, главен експерт от "AEЦ Козлодуй Нови мощности". 
България освен това все още е единственият нетен износител на електроенергия в балканския регион, което дава възможност чрез изгражданите два нови блока в централата не само да осигури приходи в бюджета, но и да допринесе за регионалната енергийна сигурност, посочи той.
Строителството им освен това се очаква да създаде над 3000 нови работни места спрямо около 15 000 души, заети в сектора пряко или косвено в момента. А развитието на атомната енергетика се ползва с подкрепата на близо 60 процента от населението, посочи Боев.
За по-бързото и евтино изграждане на мощности в сектора, както и за привличането на инвестиции, може да допринесе засилването на ефикасността на регулациите, които са фактор с пряк икономически ефект, допълни експертът.