По-нататъшни понижения на лихвените проценти в САЩ биха могли да тласнат паричната политика към стимулираща позиция, която крие риск от ново ускоряване на инфлацията и подкопаване на доверието във Федералния резерв, заяви президентът на Банката за федералния резерв в Атланта Рафаел Бостик, цитиран от Ройтерс.
В есе, публикувано от клона на УФР, Бостик посочва, че преминаването на паричната политика „към или в умерена територия“ вследствие на допълнителни понижения на основната лихва би могло да влоши и без това високата инфлация и да разхлаби инфлационните очаквания на бизнеса и потребителите. „Това не е риск, който бих избрал да поема в момента“, подчертава той.
Бостик признава, че пазарът на труда в САЩ показва признаци на отслабване, но според него не се очертава рязък спад. Той отбелязва, че част от наблюдаваните процеси може да са резултат от структурни промени в икономиката, включително навлизането на нови технологии, измененията в имиграцията и корекциите на заплатите след натрупването на работна ръка по време на пандемията от КОВИД-19. По думите му анализите на икономистите от екипа на клона на УФР на Атланта сочат, че пазарът на труда „вероятно не се намира в отрицателна точка на прелом“, а данните остават неясни и до голяма степен се движат без промяна.
За сметка на това инфлацията, според Бостик, остава значително над целта на УФР от 2 на сто и е малко вероятно да се понижи в близко бъдеще. Той прогнозира, че ценовият натиск ще се задържи и инфлацията вероятно ще надхвърли 2,5 на сто в края на следващата година, като не вижда съществени признаци за отслабването ѝ преди средата или края на 2026 г.
По думите на Бостик подобно развитие може да постави под въпрос доверието в централната банка и да затрудни постигането на инфлационната цел. „Доверието е крайъгълен камък на ефективната парична политика“, посочва той, като допълва, че не е ясно колко дълго обществото би толерирало инфлация над целевото равнище.
Миналата седмица УФР понижи основната лихва с четвърт процентен пункт, но даде сигнал, че вероятно ще направи пауза преди нови намаления. В разговор с репортери Бостик заяви, че според него това понижение не е било оправдано и че не предвижда допълнителни намаления на лихвите през 2026 г., като се има предвид очакваното възстановяване на икономическия растеж до около 2,5 на сто и запазването на висок ценови натиск.
БТА припомня, че преди около месец Бостик обяви, че ще се пенсионира в края на мандата си, който приключва на 28 февруари 2026 г.