Нови вятърни паркове могат да заработят до 2 години, каза за БТА председателят на АПСТЕ Никола Газдов

До две години у нас могат да заработят нови вятърни паркове, каза за БТА председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов. Той участва в работен семинар в Каварна "20 години вятърна енергетика в България". 
Газдов обясни, че има вятърни проекти за около 3000 до 4000 мегавата, които са в късна фаза на развитие и биха могли в следващи от 6 до 12 месеца да постигнат фазата на финално инвестиционно решение и след това да започне строителството. Реалистично е да очакваме през 2027 г. да видим първите нови ветропаркове, посочи той. 
По думите му от 10 години няма изградени нови вятърни мощности. Имаше един период, в който вятърната енергия изглеждаше като доста по-бързо развиваща се от другите възобновяеми технологии, но след 2013 г. има едно замръзване. При соларите го имаше също, но при тях по различни причини още около 2020 г. започна плавна нова фаза на развитие, която се ускори в последните 2-3 години и ако към 2015 г. имахме 1000 мегавата солари, към 2025 г. вече са 5000 мегавата и се очаква поне още 2000 мегавата да влязат в експлоатация в следващите две години, обясни Газдов.  
Той разясни, че в топлите месеци на годината, когато има силно слънцегреене, соларната енергия осигурява до 70 на сто и над този процент от консумацията на ток в страната. В светлите часове на денонощието между март и септември соларната енергия е сред водещите или водещият източник за производство на ток в енергийния микс, добави експертът. Като пример той посочи, че на 24 септември около обяд фотоволтаиците са произвели близо 3000 мегавата електричество, а консумацията в страната е била 3400 мегавата. 
Според него вятърните генератори предлагат добро допълнение като източник на електричество и заедно със соларите могат да дадат евтина и предвидима електроенергия както в светлите часове на деня, така и в тъмните, защото вятърните паркове произвеждат най-много електроенергия в ранните часове на денонощието, както и вечер и ако силните месеци за соларите са от пролетта до късната есен, при вятъра е обратното - от късна есен започва пикът на производството, който достига върха си през зимата и през пролетта започва да намалява. Вятърната енергия също се произвежда целогодишно, но профилът на производство е различен от този на соларите, което ги прави взаимно допълващи се, а системите за съхранение на енергия са образно казано лепилото, което свързва тези два различни профила. Батериите са като швейцарско ножче в енергетиката, те ни помагат да адресираме много различни предизвикателства както при производителите, където помагат за балансиране, така и при консуматорите, отбеляза Газдов. 
Според него всички големи предприятия, а с течение на времето и все повече малки и средни, жилищни сгради, хотели, ще разчитат на батерии, за да подобрят своята енергийна сигурност и за да се възползват от ниските цени на слънчевия, а в последствие и на вятърния ток, когато влязат в експлоатация новите ветропаркове. Батериите позволяват да се зарежда почти безплатен ток през деня и след това да бъде преместен в часовете на пиково търсене и високи цени, смята той. 
В последните 2-3 години вдигнахме темпото при соларите и сме около средното ниво в Европа, но при вятъра изоставаме много, защото нищо не се случва в последните 10 години. При соларите имаме български компании, които са шампиони в своя сегмент. Най-големият инсталатор на соларни паркове и на големи индустриални батерии в Европа е българска компания, която дава работа на над 2000 човека, основно българи, обясни Газдов. 
По думите му при вятърните паркове процедурите са тромави и това е проблемът, за да не се развиват. По-дълъг е периодът на разработка на вятърен проект навсякъде по света. Прави се предпроектно проучване на ветровия потенциал, след това оценка за въздействие върху околната среда, два сезона се наблюдават и се броят птици, за да се направи оценка на риска за тях и да се предпишат мерки за неговото управление, градоустройствените процедури и процедурите за присъединяване към мрежата са много тромави, но в последните години виждаме и нов проблем, който е свързан с кампанията по дезинформация, която отчасти е легитимна, защото има хора, които непознавайки технологията, се притесняват, че някъде близо до тях може да се появи вятърен парк. В същото време има и целенасочена пропаганда, която е част от хибридната война срещу Европейския съюз, акцентира той. 
Според него пропагандата се изразява в това, че се плашат хората с полуистини и лъжи, че ветропарковете са опасни. 
Имаме опит вече 20 години и когато отиде човек в района на Каварна и види колко перки има и си поговори с местните, ще разбере, че те нямат проблем с вятърните паркове, а напротив - виждат ползите, защото се финансират десетки проекти от операторите на ветропарковете в района и това е свързано с подкрепа за образователни инициативи, спортни дейности, изграждане на инфраструктура. Големите компании инвеститори имат политика на корпоративна социална отговорност, отбеляза Газдов.