Новоизбраният председател на АБТТА Петър Стоянов: Реалистично е Гаранционният фонд в туризма да заработи от 1 януари 2026 г.

Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) предлага първоначалната вноска в бъдещия Гаранционен фонд в туризма да бъде между 0,2 и 0,5 процента от оборота на фирмите, които се занимават с туроператорска дейност (изходящ и входящ туризъм), отчетен за последните две години и формиращ се от частта, фактурирана към директни клиенти. След това, на годишна база, процентът се запазва и той ще е върху оборота на такива компании за предходната една година. За туроператорите, които работят с фирми, се предлага да има административна вноска към Фонда, която ще е значително по-малка от плащаната от компаниите, които работят и с крайни клиенти. Това стана известно от интервю за БТА с новоизбрания председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Петър Стоянов.
Според него размерът на вноската не би следвало да оскъпи туристическата услуга.
Стойностите на ставката са осреднени на база на опита на други европейски държави, в които подобни гаранционни фондове в туризма работят от дълги години.
От проектозакона за промени в Закона за туризма, свързани със създаването на Фонда, е отпаднала идеята за въвеждане на нов вид застраховка или банкова гаранция, като е останало само предложението за туристическия гаранционен фонд.
Стоянов посочи, че последните предложения предвиждат Фондът да не се управлява от държавата, а от бизнеса – браншовите асоциации. Фондът ще поддържа публичен регистър на туроператорите, по аналогия с този в Министерството на туризма, от който можем да разберем като потребители дали туроператорът си е платил застраховката "Професионална отговорност".
Фирмите ще трябва да представят пред ръководството на Фонда аналитични счетоводни отчети, които да показват каква част от оборота е за директни клиенти и каква част е с фирми, от което ще зависи определянето на вноската във Фонда, обясни Стоянов и напомни, че голяма част от туроператорите работят и по двата начина. Сега подобна информация се предоставя пред застрахователите, но не се изисква счетоводна справка, а по думите на Стоянов се пише на бял лист. За истинността на счетоводните документи отговорността ще е на всяко търговско лице, освен това тази информация е на разположение и в НАП, коментира Стоянов евентуалните възможности за укриване на определена аналитична информация. По същия начин в момента е решен въпросът с контрола на подаваната от туроператорите информация и при застрахователите, посочи той.
Все още не ясно дали първоначалният капитал на Фонда ще бъде от заемни средства от Българската банка за развитие, каквато идея имаше в началото на работата по проектозакона.
Председателят на АБТТА посочи, че в момента всички усилия са насочени към създаването на Гаранционния фонд и изрази мнение, че е реалистично Фондът да заработи от 1 януари 2026 г. Всичко зависи от това колко бързо администрацията ще внесе изготвено проектопредложение, колко бързо асоциациите ще внесат своите предложения за промени и като цяло, от днешна гледна точка, мисля, че сроковете са реалистични, заяви Стоянов.
Той посочи сред приоритетите в работата си като председател на АБТТА именно Гаранционния фонд и съобщи за предстояща среща с министъра на туризма Мирослав Боршош.
Сред другите му задачи е разработването на информационна кампания, целяща защита на интересите на туроператорите заради зачестилите случаи физически лица да упражняват тази дейност, което носи риск потребителите на услугата да бъдат измамени, привлечени от "атрактивни" цени на офертите. По тази причина председателят на АБТТА ще предложи на министъра да бъде очертана кампания с участието на браншовите организации, както и на инфлуенсъри, с която да се покаже, че ролята на туроператора е да бъде най-добрият помощник при организирането на пътуванията ни и да отправи предупреждение, че изборът на нерегламентирани фирми, предлагащи такива услуги, крие риск за парите ни.
Успоредно с това трябва да бъдат разписани и законодателни промени в посока повишаване на ефективността на контрола на специализираните органи и условията да се стигне до ефективни присъди за физически лица, извършващи подобна дейност без лиценз, както това е регламентирано в Търговския закон, както и възможността браншовите организации да подават сигнали за такава незаконна дейност, която да бъде разследвана, посочи председателят на АБТТА.
На българския пазар оперират около 3400 туроператора и туристически агенти, сочи справка в Министерството на туризма. Общият брой предприятия, чиято основна дейност е една от следните - хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска или туристическа агентска дейност, е повече от 26 000 през 2022 г., като над 99 на сто от тях са с до 249 заети. В Националния туристически регистър са вписани 233 туристически сдружения.