Нужда от законодателни промени, коопериране и напояване откроиха членовете на Българската аграрна камара като належащи

Бюджет 2026 е сериозно предизвикателство за бизнеса в България, в това число и за земеделието. Това каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.
На събитието беше съобщено за промени в структурата на управление на Българската аграрна камара (БАК), според които за неин председател е избран Илия Проданов, а заместник-председатели са съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев и Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз.
Проданов подчерта, че с действията си занапред ще се стремят да се борят срещу разделението, няма да търсят конфронтация, а решение на проблемите пред сектор „Земеделие“. 
Относно сектора, който представлява - зърнопроизводството, Проданов открои като основни проблеми законодателството и напояването. Според председателя на НАЗ има нужда от сериозни реформи в поземлените отношения, защото без стабилизирането им, за да станат по-дългосрочни и предвидими, няма как секторът да се развива.
По отношение на напояването основният проблем пред земеделците е наличието на водния ресурс и неговото управление, каза Проданов. Той коментира, че колкото и да инвестираш в напояване, ако няма вода, тези инвестиции няма как да бъдат използвани, затова осигуряването и узаконяването на достъпа до вода е от изключителна важност. Към това Проданов добави инвестициите от страна на държавата в напояване. По думите му в бюджета за тази година трябваше да има 350 млн. лева за напояване, но това не се е случило. Все още няма подписан договор за строителство на помпена станция на язовир „Пясъчник“, което поставя в риск сезон 2026, 2027 и 2028 в една голяма част от Южна България и един огромен процент от въобще поливните площи в страната, заяви председателят на НАЗ. Той каза още, че за Бюджет 2026 тези средства въобще не са заложени, което ги кара да мислят, че държавата не изпълнява обявените за приоритети политики.
Като друга важна точка, по която да работят, Проданов постави закон за браншовите организации и за аграрната камара, за да има най-сетне закон за браншовата представителност и да се знае кой сектор по какъв начин се представлява, защото към момента всеки, който основе организация, възприема единствено правата, но не и задълженията.
Симеон Караколев обърна внимание на кооперирането, като подчерта, че е модерно да се говори за него, но няма законодателство, инфраструктура и достатъчни стимули за него. Той изрази надежда Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да работи в тази насока и да представи скоро съответния законопроект.
Караколев спомена и друга важна тема за сектора, който представлява - шарката по дребните преживни животни. В момента сме в плато - миналата седмица имаше три огнища, тази все още няма, но това е затишие пред буря, коментира той. По думите му Гърция в момента се намира в пик на трета вълна, евтаназираните животни за година и половина са над 450 000. Според Караколев единствената възможност да се спре трета вълна у нас е ваксинация. По-добре да се компенсират тези, които изнасят продукция, отколкото да се ликвидират до безкрай животни, заяви той. 
Нихат Расим, който представлява над 8400 регистрирани тютюнопроизводители, каза, че целта е да запазят тези хора, дори да ги увеличават. Той отбеляза, че един от последните проблеми, с които се е сблъскал секторът, е искането да има акциз на суровия тютюн. По думите му това директно би ударило тютюнопроизводителите и ще е много голяма тежест за обикновените хора. Увеличаването на осигуровките също внася неяснота как ще се справят производителите, повечето от които са много дребни.
Расим каза, че членуват в БАК, за да вземат решения заедно и думата им да има тежест. Колкото повече сме, по-лесно ще да си решим проблемите, допълни той.
Петко Симеонов, който представлява организацията на производители в сектор „Пчеларство“, посочи, че при тях през последните две години ситуацията е изключително тежка и има големи структурни проблеми. Той смята кооперирането между отделните производители като единствена възможност за развитие на сектора, защото в противен случай той няма как да продължи да се развива като производствен и конкурентен на световните тенденции.
Като друг голям проблем Симеонов открои неефективното и неефикасно подпомагане на сектора. Подпомагане има достатъчно, проблемът е, че то не е целенасочено, не е ефективно, няма стратегия, няма политика за развитие, коментира той. По думите му усилията им са насочени точно в тази посока.
Симеонов добави още тежката ситуация със здравословното състояние на пчелните семейства, много ниските реколти в последните две години, труден достъп на производителите до пазара. Това са все неща, които с по-добро организиране на производството и на производителите могат да бъдат решени или поне да бъдат достатъчно адекватно адресирани, каза Симеонов.
Той посочи като друг проблем факта, че в сектора са основно малки производители, които са най-уязвими при слаба реколта или сътресения на пазара. Затова ще търсят решения с инструменти за управление на този риск.
Председателят на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) Атанас Василев включи към обсъжданите теми Закона за виното и спиртните напитки, който беше оттеглен от МЗХ. Той подчерта, че подкрепят изсветляването на сивия сектор, но начинът, предложен от министерството, е изключително рестриктивен, а практиката в световен мащаб показва, че колкото по-рестриктивен е един закон, толкова повече сивият сектор се увеличава. Според Василев МЗХ трябва заедно с бранша да помисли по-ясен план и стратегия.
Председателят на НСБЛ допълни, че са много нещата, които могат да бъдат направени, за да има дотация на винарската продукция. Той припомни, че десертното грозде получава обвързано подпомагане, а винените лозя не. Ние сме най-слабо подпомагани от всички трайни насаждения, посочи Василев.
Според него няма ясна методология при разпределението на средствата и това е големият проблем - неправилно разпределение на средствата, с които разполага държавата. Очакваме от министерството адекватни реакции за подпомагането, тъй като през последните две години добивите са под критичния минимум, заяви Василев.
Председателят на асоциацията за промишлено птицевъдство Даниел Божанков посочи, че при тях проблемите също са много. Те са свързани с нерегламентирания внос, инфлуенцата по птиците, преоборудването на алтернативни системи през стоковите носачки. Божанков се концентрира върху проблема с кооперирането, което е основна цел на тяхната организация още от създаването ѝ. Смятам, че вървим добре в тази посока, но е много трудно и нямаме никаква подкрепа в лицето на министерството, коментира той. По думите на Божанков не е имало никакви предимства за групите и организациите за инвестиционните мерки.