Общо 5600 мегавата е електроенергията от възобновяеми енергийни източници, която се произвежда у нас, каза председателят на КЕВР

Трите основни стълба за едно по-зелено бъдеще са системите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), мрежите за пренос и разпределение, както и системите за съхранение на енергия. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на корейско-български енергиен форум, който се провежда в столичния хотел "Хаят Риджънси София". Организатори са Атлантическият клуб в България, Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (KOTRA) и Посолството на Република Корея в България.
КЕВР само за изминалите 10 месеца е издала лицензии за производство на електрическа енергия от слънчева енергия за над 1300 мегавата (МW). До края на 2023 г. в страната инсталираните мощности от ВЕИ бяха 4300 МW. С тези 1300 МW това прави общо 5600 МW. По думите на Иванов това показва, че нараства ВЕИ енергията в страната. Това обаче създава проблеми, защото трябва да се подобрят системите за пренос и разпределение. В това отношение може да се каже, че модернизацията и разширението на тези мрежи е важен процес, който обаче изисква и време. Но тъй като е необходимо максимално бързо да се реши този въпрос, вече се търсят решения.
Ефективността на мрежите трябва да се повиши с различни подходи, обясни Иванов. Първият е временната схема за присъединяване, въведена в Наредба 6, за която обаче възможностите бързо се изчерпват. Вторият вариант е т.нар. гъвкаво присъединяване. Той даде за пример, че соларните паркове произвеждат енергия в рамките 1300-1400 ч. (годишно от около 8700 часа). През останалото време заявеният капацитет остава неизползван. Това позволява да се присъедини енергията от ветрогенераторите, за да се използва пълноценно същият капацитет, тъй като припокриването между двата енергийни източника /слънце и вятър/ е само 4 процента.
Според председателя на КЕВР трябва да се осигури видимост на разполагаемата преносна способност на съответната мрежа с ясно обозначаване на ангажирания и свободен капацитет и на енергийния източник, чиято произведена енергия преминава през съответния участък на мрежата. Това ще оптимизира подаването на заявки за присъединяване към мрежата.
Важно е да се развива дигитализация на мрежите с въвеждане на интелигентни средства за измерване. Крайният срок за това действие е до 2027 г., добави Иван Иванов.