Основната лихва по рефинансирането, лихвата по пределното кредитно улеснение и депозитната лихва на централната банка на еврозоната се очаква да бъдат свити с 25 базисни пункта до съответно 4,25 на сто, 4,50 на сто и 3,75 на сто.
Това ще бъде първото намаляване на референтните ставки по рефинансирането и пределното кредитно улеснение от март 2016 г., а за лихвата по депозитите – от септември 2019 година.
Между юли 2022 г. и септември 2023 г. ЕЦБ вдигна лихвите си с общо 450 базисни пункта с цел да забави галопиращата инфлацията в еврозоната, която през октомври 2022 г. достигна максимум от 10,6 на сто.
За май 2024 г. Евростат отчете инфлация от 2,6 на сто – значително забавяне, но все още над целевото ниво от малко под 2 на сто. Въпреки това данните сочат трайна низходяща инфлационна тенденция, която се очаква да продължи и през идните месеци.
В прогнозите си от март тази година ЕЦБ прогнозира забавяне на инфлацията до 2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 година. За базовата инфлация, която не включва цените на енергията и храните, са заложени прогнозни стойности от съответно 2,1 на сто и 2 на сто.
Въпреки това данните за май отбелязаха леко ускоряване на инфлационния темп след нивото от 2,4 на сто през април, който остава устойчив в сектора на услугите, отбелязва Ройтерс. Същевременно икономиката на валутния съюз се възстановява по-бързо от очакваното, а пазарът на труда остава затегнат, което предизвиква несигурност относно това колко пъти може ЕЦБ да понижи ставките си тази година. Редица анализатори все пак продължават да очакват курсът да продължи с понижения през юни, септември и декември – на заседанията, при които институцията обикновено оповестява актуализирани икономически прогнози.