Причините за по-малкия ръст през 2025 спрямо 2024 г. са главно две. На първо място - това е липсата на квалифициран персонал, който да програмира, интегрира и поддържа роботите, посочи Чуклев и допълни, че част от инвестициите и проектите се бавят именно заради липсата на висококвалифицирани кадри. На второ място - в част от сегментите на преработващата промишленост има спадове. Такива сегменти са производството на основни метали, както и производството на хартия, картон и сходни стоки. Спадовете правят обстановката несигурна и отлагат инвестициите в роботи и технологии за автоматизация, коментира заместник-председателят на PARAi.
По съотношение на броя роботи на 10 000 работници в България тази година се очаква да има значителен ръст спрямо 2022 г., каза Чуклев. Прогнозите са през 2025 г. страната да достигне около 30 индустриални робота на 10 000 работници при 18 робота през 2022 г. Ако в сметката се включат и сервизните роботи, показателят се доближава до 50 робота на 10 000 работници, което отразява ускорената интеграция на автоматизирани системи както в промишлеността, така и в услугите, допълни той.
През 2024 г. членовете на нашето Сдружение са реализирали 191 робота, каза Чуклев. Темповете през 2025 г. показват, че в края на годината вероятно ще видим около 207 робота реализирани. Въпреки това, има една паралелна тенденция някои от членовете на Сдружението да се ориентират към по-сложни и по-големи проекти с роботи, тоест е възможно да видим и по-малко от 200 робота реализирани през 2025 г., но това ще е за сметка на по-сложни проекти, посочи той.
Позицията на България в Европа
По данни на Eurofound България изпреварва пет държави от ЕС - Кипър, Гърция, Малта, Румъния и Люксембург, по дял на предприятията, използващи индустриални роботи. В сервизната роботика страната ни се нарежда пред Гърция, Кипър и Румъния. Този напредък се дължи основно на иновативни проекти, реализирани в малки и средни предприятия, както и на засилен интерес към автоматизацията в традиционно по-слабо роботизирани сектори. По данни на Statista, приходите на българските компании в роботиката и автоматизацията растат по-бързо от средното за региона.
Сравнение с ЕС и глобалните тенденции
Средният брой индустриални роботи в ЕС през 2022 г. е около 106 на 10 000 работници. България все още изостава по този показател, но затваря разликата с по-висок темп на растеж от някои по-развити икономики, основно благодарение на инвестиции в иновации и модернизация, коментира Чуклев. Според PARAi през 2025 г. броят на инсталираните индустриални роботи у нас ще нарасне с 8,2 на сто. Водещи области на приложение са опаковане и пакетиране, заваряване, струговане и фрезоване. В сектора на услугите автоматизацията навлиза в логистиката, летищата, складовите и дистрибуторските центрове.
Иновации и ключови проекти
За този напредък спомагат иновативни проекти в сферата на роботиката като внедряването на автоматизирано управлявано превозно средство, което се движи в индустриална среда на базата на предварително зададен маршрут и задачи от българска компания "Сивико", разработка на робот за плевене от българската компания "Смарт Фарм Роботикс", дори и роботи се включиха в поддръжката на терените на ПФК "Лудогорец", коментира заместник-председателят на PARAi.
Полугодие на пробиви – 2025
Първата половина на 2025 г. беше сред най-успешните периоди за българската роботика, разказа Чуклев. "Ювионикс" (UVIONIX), основана от българи, набра 3,5 млн. долара за развитие на автономни летящи роботи; "Деливърс.аи" (Delivers.ai) премести производството на своите роботи за доставки в Хасково; "Симоботикс" беше сред петте най-обещаващи европейски компании за роботика според наградите euRobotics 2025 в Щутгарт; "Интуитив Сърджикал" (Intuitive Surgical), САЩ откри завод в Първомай за производство на 3D ендоскопи за хирургически роботи; ИНСАИТ (INSAIT) и MIT CSAIL стартираха програма за съвместни изследвания и обмен - MIT CSAIL е исторически инкубатор на проекти в роботиката и изкуствения интелект.
Катализатори за бъдещ растеж
Според заместник-председателя на PARAi ключови фактори, които могат да ускорят внедряването и разработката на роботизирани решения в България, са Програма "Индустрия 4.0", която предоставя грантове за малките и средните предприятия, инвестиращи в автоматизация, киберсигурност и цифрова трансформация. Възможности и има и по линия на нови фондове за рисков капитал – активни в подкрепата на предприятия с роботизирани и автоматизационни технологии, както и по европейски програми и фондове – като "Хоризонт Европа" (Horizon Europe) и Европейския съвет за иновации (EIC), които осигуряват достъп до значително финансиране и международни партньорства.
През септември миналата година, в интервю за БТА, Йонко Чуклев съобщи, че очакванията на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации са за близо 10 на сто (9,8 на сто) ръст на инсталираните индустриални роботи в България за 2024 г. През 2023 г. 85 са били интегрираните от членовете на Сдружението роботи в страната, посочи тогава Чуклев.