Ограничаване на преразпределението на национални средства през бюджета до 38 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбите предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в своя алтернативен бюджет, представен днес на дискусията "Алтернативен бюджет 2026: Реформи за растеж, инвестиции и бюджетна консолидация!".
От 2002 г. от ИПИ ежегодно изготвят алтернативен бюджет с предложения за мерки и идеи за реформи.
Отбелязвайки, че в бюджета за 2026 г. са заложени разходи от над 45 процента от БВП, старши изследователят в ИПИ Петър Ганев коментира, че фискалната политика през последните две десетилетия показва, че когато разходите отидат над границата от 40 процента от БВП, имаме голям дефицит и нарастване на дълга. Той добави, че когато става въпрос за разходи в размер на 45 процента и повече от БВП това означава потенциална бюджетна криза и влошаваща се траектория на публичните финанси.
Ганев отбеляза, че фокусът на ИПИ тази година е по-структурен - не просто как да „вържем“ бюджета следващата година, а какви са стъпките, които трябва да се направят, за да се обърне траекторията на публичните финанси. Той посочи важността да се използват мерките, които минават през бюджета, за да се подкрепи растежът.
С промяна в Закона за публичните финанси да бъдат записани национални разходи до 38 процента от БВП по консолидираната фискална програма, което автоматично означава балансиран бюджет, без да се пипат данъците, посочи Ганев. Той добави, че тази посока означава ограничаване на държавния дълг до 30 процента от БВП в средносрочен период и избягване на сценарий “Румъния”, която вече има 60 процента, и гарантиране на финансова стабилност.
От ИПИ предлагат още запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и възможност за намаление на осигуровките през 2027 г. и 2028 г. Считаме, че това продължава да бъде политика, която може да доведе до повече стимули за работа, изсветляване на икономиката, до по-висок растеж, каза Ганев.
Друга мярка, предложена от ИПИ, е данъчен стимул за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.
От ИПИ поставят фокус още върху средносрочна посока за свиване на наетите в публичния сектор и ограничаване на разходите за персонал, като Ганев обясни, че по това може да става по наречено от института правило 20/10 за публичния сектор, с което се слагат макроправила в две посоки - намаляване на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20 процента от всички наети в икономиката, и ограничаване на разходите за персонал в консолидирания бюджет до 10 процента от БВП. Изпълнението на тези две правила би означавало траектория за освобождаване между 50 000 и 100 000 души в публичния сектор в следващите три години, премахване на автоматичните правила за формиране на заплатите, особено в силовите ведомства още от 2026 г., съкращаване на незаети щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация, посочи Ганев. Той добави, че това е възможно само с ясен механизъм за освобождаване на наети в администрацията, които може да включва специален фонд за финансиране на оптимизацията и удължаване на периода за изплащане на дължимите заплати при освобождаване, което да се случва в период до две години. Според ИПИ ефектът би бил устойчиво свиване на броя на наетите в публичния сектор - близо 100 000 по-малко, и между 1,5 и 2 процента от БВП по-малко разходи в бюджета в следващите три години.
Коментирайки темата за заетостта в публичния сектор у нас, главният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов отбеляза, че разходите за персонал за заетите в обществения сектор нарастват над 3,3 пъти в периода 2011-2024 г. Данните показват, че България е на второ място след Румъния по номинален ръст на разходите, което е значително по-висок ръст от средния за страните от Централна и Източна Европа и е много над средния темп за ЕС като цяло. Тези разходи нарастват с 2,7 процентни пункта от БВП за този период. Това е резултат от увеличени възнаграждения и от увеличаване броя на заетите с над 5 процента, при спад на населението в работоспособна възраст с над 20 процента за периода, отчитат от ИПИ. Благодарение най-вече на полицията и съдебната система България още през 2023 г. е на второ място в ЕС след Румъния по дял на разходите за вътрешен ред и сигурност от БВП с 2,6 процента, но с последните увеличения през 2026 г. тези разходи нарастват до 3,6 процента от БВП, отбеляза още Богданов, добавяйки, че ставаме уверено лидер в тези разходи при средно ниво в ЕС от 1,7 процента от БВП. Това са конкретни резултати от различни секторни политики, които периодично някой успява да прокара, по силата на това, че някой по-силно си говори с премиера и управляващото мнозинство, добави той.
Други предложения от алтернативния бюджет на ИПИ са свързани с публичните инвестиции и участието на частния сектор в големи публични проекти, социалните помощи и ограничаването на неефективни програми и субсидии, възможностите за развитие на местно ниво, разходите за здравеопазване с поставянето на твърди лимити в ръста на тези разходи.