ОИСР: Инфлацията е най-големият риск пред дълговите пазари, които са изправени пред „сериозен стрес тест“ заради ситуацията в Близкия изток

Инфлацията представлява най-сериозният риск за световните облигационни пазари, които са изправени пред нов „голям стрес тест“ на фона на рязкото поскъпване на енергоносителите след военната ескалация между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга. Това заяви високопоставен представител на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в интервю за Ройтерс.
„Сега сме изправени пред нов сериозен стрес тест“, посочи Кармине ди Ноия, директор „Финансови и корпоративни въпроси“ в ОИСР, преди публикуването на годишния доклад на базираната в Париж организация за дълговите пазари.
Цените на петрола са нараснали с 16 на сто през тази седмица, а доходността по държавните облигации се повишава заради опасенията на инвеститорите, че трайно по-високите енергийни цени ще подхранят инфлацията. Ако това се случи, по-високата доходност ще окаже „още по-голям натиск“ върху дълговите пазари на фона на значителните нужди от финансиране и вече високите разходи по заемите, предупреди Ди Ноия.
По-кратки матуритети и риск от рефинансиране
ОИСР очаква правителствата и компаниите да поемат дълг за 29 трилиона долара през 2026 г., спрямо над 25 трилиона долара през миналата година. В същото време се наблюдава съкращаване на матуритетите на новоемитирания дълг – тенденция, която може да се засили при по-висока доходност.
Делът на емисиите държавни облигации с матуритет над 10 години е достигнал най-ниското си равнище от 2009 г., а при корпоративните облигации – най-ниското в историята през 2025 г., се посочва в доклада на ОИСР.
Това увеличава риска от рефинансиране. През 2025 г. рефинансирането е достигнало рекордните 13,5 трилиона долара, или 80 на сто от общите заеми в страните от ОИСР, тъй като все по-голяма част от дълга става изискуем в кратки срокове, а по-високата доходност по-бързо се отразява в разходите по обслужване. Особено уязвими са развиващите се пазари, където над една трета от дълга изтича в следващите три години.
След повишаването на лихвените проценти след пандемията с цел овладяване на инфлацията доходността по облигациите значително се увеличи, а разходите за лихви на правителствата до 2024 г. вече надхвърлят разходите за отбрана, отбелязва ОИСР.
Дългът за изкуствен интелект може да трансформира пазара
Според ОИСР ускореното финансиране на компании в сферата на изкуствения интелект (AI), които инвестират масово в центрове за данни и процесорни мощности, може да направи корпоративните облигационни пазари по-„подобни на пазарите на акции“.
Девет големи технологични компании ще се нуждаят от 4,1 трилиона долара капиталови разходи до 2030 г. Ако половината от тази сума бъде финансирана чрез облигационните пазари, тези компании биха могли да формират около 15 на сто от глобалните корпоративни емисии. Сред тях са "Амазон" (Amazon), "Гугъл" (Google, част от Alphabet - "Алфабет"), "Мета" (Meta) и "Майкрософт" (Microsoft).
Тъй като тези девет компании представляват и около 12 на сто от глобалната пазарна капитализация на акциите, сближаването между облигационния и акционерния пазар може да затрудни диверсификацията на инвестициите и управлението на риска, предупреди Ди Ноия.
Допълнително, инвестициите в инфраструктура за изкуствен интелект може да изискват още около 5 трилиона долара до 2030 г., което вероятно ще увеличи значително задлъжнялостта в сектори като недвижими имоти, енергетика и ИТ хардуер.
„Това поставя под въпрос способността на сегашния глобален пазар на нефинансови корпоративни облигации на стойност 17,2 трилиона долара да поеме ново предлагане в такъв мащаб, особено в условията на продължаващо нарастване на държавния дълг и променяща се база от инвеститори“, предупреждава ОИСР.