Членовете на синдиката на Обединените автомобилни работници (UAW) протестираха пред завода на "Дженерал мотърс" (General Motors) в Уенцвил, Мисури, пред завода на "Форд" (Ford) в Уейн, Мичиган, и пред този на "Стелантис" (Stellantis) в Толедо, Охайо.
Това беше първият път в 88-годишната история на синдикалната организация, в който членовете й протестират срещу трите компании едновременно, след като снощи в 23:59 часа изтекоха четиригодишните трудови договори между компаниите и служителите им.
Ако стачките продължат дълго време, дилърите може да останат без превозни средства, а цените да се повишат, което може да повлияе на изхода от президентските избори догодина.
Сегашната стачка е далеч по-различна от тези по време на предишните трудови преговори на синдиката на Обединените автомобилни работници. Вместо да се фиксира върху една компания, профсъюзът се изправя и срещу три едновременно. Но не всички 146 000 членове на американския синдикат планират да стачкуват, поне засега.
Синдикатите настояват за 36 процента увеличение на заплатите за период от четири години. "Дженерал мотърс" и "Форд" обаче предложиха 20 процента ръст на възнагражденията, а "Стелантис" - 17,5 процента.
Ограничените по размери стачки ще помогнат за запазването на стачния фонд на синдиката, в размер на 825 милиона долара, който би бил изчерпан за около 11 седмици, ако всички работници напуснат работните си места.
Според ръководителят на Обединените автомобилни работници Шон Фейн още заводи могат да бъдат изправени пред протести, ако компаниите не предложат по-добри оферти на служителите си.
Дори той определи исканията на синдиката като дръзки, но, по думите му, автомобилните производители печелят милиарди и могат да си ги позволят. Той отхвърли твърденията на автомобилните компании, че по-високите възнаграждения ще ги принудят да повишат цените на превозните средства. Разходите за труд представлява едва 4-5 процента от разходите за автомобилните компании като цяло, посочи Фейн.
"Ние не сме проблемът. Корпоративната алчност е проблемът", каза синдикалният лидер.
В допълнение към общите увеличения на заплатите, синдикатът настоява за възстановяване на схемата за растеж на заплатите спрямо разходите за живот, прекратяване на различните нива на заплащане за позиции в производствения сектор, 32-часова работна седмица при запазване на заплащането за 40 часа, възстановяване на традиционните дефинирани пенсионни планове за нови служители, както и увеличения на пенсиите за пенсионери.
Работниците в монтажните цехове правят около 32 долара на час плюс големи годишни чекове за споделяне на част от печалбата. "Форд" заяви, че средното годишно заплащане на неин служител, с включения извънреден труд и бонуси, е било 78 000 долара през миналата година.