Около 14 млрд. продукта се очаква да имат цифров паспорт към 2030 г. Това съобщи Цвета Братанова, изпълнителен директор на GS1 България, по време на тематична информационна сесия, организирана от Българския институт за стандартизация, съвместно с GS1 България и "Софтгруп", състояла се в сградата на Българската търговско-промишлена палата. Цифров паспорт трябва да имат всички продукти и компоненти, които попадат в обхвата на еврорегламента за екопроектиране на устойчиви продукти и се предлагат в рамките на европейското пространство, независимо къде са произведени – в или извън ЕС.
Инж. Виктор Матев, представител на Българския институт за стандартизация, посочи, че необходимостта от еврорегламента за екопроектиране на устойчиви продукти, публикуван през юли тази година, е заради липсата на законодателна рамка за екологични и устойчиви продукти в ЕС, като в различните държави от общността се прилагат различни подходи, без да са унифициран. С този регламент ще се създаде необходимата регулаторна рамка за постепенното въвеждане на изискванията за екопроектиране на устойчиви продукти, обясни експертът.
Цифровият продуктов паспорт е инструмент за предоставяне на подробна информация за продукта, произхода му и състава му. Той ще е в помощ на потребителите да правят информиран избор.
Експертът съобщи, че в началото на 2030 г трябва всички продукти, включени в първоначалния работен проект, да бъдат вече с цифров паспорт. Той уточни, че според работния план на ЕК приоритет се дава на желязото, стоманата, алуминия, текстилните изделия, по-специално облеклата и обувките, мебелите, матраците, гумите, детергентите, боите, смазочните материали, циментовата промишленост, продуктите на информационни и комуникационни технологии, електрониката, енергопотреблението. Козметиката се очаква също да бъде с цифров паспорт. Комисията ще има и право да освобождава някои продуктови групи от изискването за цифровия продуктов паспорт.
Цвета Братанова посочи, че продуктите, попадащи в обхвата на този регламент, покриват 16 процента от емисиите на парникови газове в Европа, като е установено, че въздействието върху околната среда може да бъде повлияно още на етап проектиране на продуктите. Братанова допълни, че очакванията са най-малко до 7 процента да се намалят вредните емисиите. Тя уточни, че при приоритизирането на продуктите ЕК се базира на няколко критерия, сред които потенциал за подобряване на продуктовите аспекти, без това да води до прекомерни разходи, обем на продажбите и търговията с тези продукти в рамките на ЕС, въздействието на продуктите върху климата и околната среда, потреблението на енергия, използването на ресурси и генерирането на отпадъците във връзка с тези продукти.
Цифровия паспорт има два компонента – система и данни, като данните, които ще се включват в паспорти, ще станат станат ясни, след като бъдат разработени съответните изисквания за екопроектиране и производство и съответните показатели. Цифровия продуктов паспорт е инструментът, с който ще се съхранява и ще се споделя информация както към крайния потребител, с цел информиран избор, така и към отделните икономически оператори по веригата, обясни експертът. Тази информация може да включва технически характеристики, ръководства, сертификати, материали и техен произход, компоненти, история на ремонтните дейности, възможност за рециклиране, екологични аспекти, съдържание на химични елементи. На следващ етап ще бъде определено кой и какъв достъп ще има до съответните данни. Цифровият паспорт няма да е инструмент за проследяване на продукти, но може да се използва в тази връзка, каза Цвета Братанова.
Система ще бъде изградена върху съществуващи международни стандарти и добри практики, като дава възможност за използване на нови технологии и подходи. Най-вероятно тя ще има един централен регистър, който ще се поддържа от Европейската комисия и ще има уебпортал за достъп до съответните данни. Данните ще се съхраняват при съответния икономическия оператор и ще се достъпват чрез съответната идентификация, обясни експертът.