ООН призовава за устойчиви охладителни системи

Възприемането на устойчиви системи за охлаждане, застъпващи силно пасивни техники, нискоенергийно или хибридно охлаждане, което комбинира вентилатори и климатици, консумиращи малко енергия, би могло да намали емисиите на парникови газове, да спести трилиони долари и да разшири достъпа до животоспасяващо охлаждане за тези, които се нуждаят от него. Това се посочва в нов доклад на Програмата на ООН за околна среда (UNEP), представен на климатичната конференция КОП30 в Белем, Бразилия.
Охлаждащите системи, навремето възприемани като лукс, се превръщат в жизнена необходимост в много части на света на фона на зачестяващите горещи вълни и нарастващите температури, посочва агенцията на ООН. Очаква се търсенето на охлаждащи системи да се утрои до 2050 г. в резултат на нарастването на населението и повишаването на жизненото равнище, по-екстремните горещи периоди и достъпа на домакинствата с ниски доходи до по-замърсяващи и неефективни системи за охлаждане. Това би довело до почти двойно увеличение на емисиите на парникови газове, свързани с охлаждането, спрямо нивата от 2022 година. Емисиите, отделени от охлаждащи системи, могат да достигнат близо 7,2 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид до 2050 г. въпреки усилията за подобряване на енергийната ефективност, постепенното премахване на хладилните агенти (фреони), допринасящи за затоплянето на климата, и претоварването на електроенергийните мрежи по време на пиковите натоварвания, се посочва в доклада.
Докладът предлага да се приеме „Път към устойчиво охлаждане“, механизмите по който биха могли да намалят емисиите с 64 процента – 2,6 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид – под нивата, очаквани за 2050 година. В комбинация с бързата декарбонизация на глобалния енергиен сектор, остатъчните емисии от охлаждане биха могли да спаднат с 97 под под нивата, които биха били отчетени без предприемане на действия.
Ако бъде приета, стратегията би могла да спести 17 трилиона долара от кумулативни енергийни разходи до 2050 г. и да намали необходимите инвестиции в електропреносната мрежа с 26 трилиона долара заради по-малкото потребление на електроенергия, посочва докладът.
Около 72 държави са се присъединили към Глобалния ангажимент за охлаждане ( Global Cooling Pledge), предвиждащ намаляване на емисиите, свързани с охлаждането, с 68 процента до 2050 година.
Към средата на 2025 г. 29 държави са определили конкретни цели за намаляване на парниковите газове от сектора на охлаждането, а още пет държави разработват такива цели. Общо 134 държави са включили охлаждането в своите национално определени приноси (NDC) или други национални климатични стратегии.
Въпреки това само 54 държави имат всеобхватни политики във всичките три приоритетни области за охлаждане: пасивно охлаждане, заложено в енергийните характеристики на сградите, минимални стандарти за енергийна ефективност и преход в използваните хладилни агенти. Други 78 държави обхващат два от тези стълба, 40 - само един, а 20 все още не са започнали процеса.