Организации от ВЕИ сектора се обявиха против предлагания от МОСВ нов подход към развитието на вятърната и слънчевата енергия

Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) се обявиха против предложения от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) нов подход към планирането на развитието на вятърната и слънчевата енергия в България, който предвижда разработването на нови правила, превантивни мерки и критерии за пространствено планиране. Позицията на двете асоциации е изпратена до БТА. 
Според тях в позицията на МОСВ се правят редица внушения за възможно въздействие на ВЕИ върху човешкото здраве, продоволствената сигурност и природата, както и за необходимостта от допълнително регулиране, без да са представени научни, икономически и статистически анализи, които да ги обосновават и налагат.
Така се създава необосновано противопоставяне между развитието на възобновяемата енергия, от една страна, и земеделието, опазването на природата и човешкото здраве, от друга. Подобни твърдения от държавна институция са неприемливи, особено когато не са подкрепени с конкретни данни и анализи, посочват организациите. Обявеният от МОСВ подход, според тях, влиза и в противоречие с публично заявените приоритети на правителството за привличане на инвестиции и намаляване на административната тежест. Рискът от въвеждане на нови регулации и ограничения влошава предвидимостта на инвестиционната среда. Евентуални ограничения биха могли да засегнат развитието на нови местни мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и да застрашат сигурността на снабдяването, е посочено в позицията.
Двете асоциации припомнят, че след 2020 г. България привлече над 7 млрд. евро инвестиции в производство и съхранение на възобновяема енергия. Това са преобладаващо частни инвестиции, които модернизират енергийната инфраструктура, увеличават местното производство на електроенергия и повишават конкурентоспособността на икономиката. Още поне 3 млрд. евро нови инвестиции могат да бъдат привлечени до края на десетилетието в проекти за производство на електроенергия от вятър и слънце – при ясни, стабилни и предвидими правила, отбелязват те. Освен това новите ВЕИ увеличават местното производство на електроенергия, намаляват необходимостта от вносни енергийни ресурси и допринасят за по-конкурентни цени за гражданите и бизнеса, се  допълва в позицията.
Според асоциациите на този фон инициативата на МОСВ поставя следните принципни въпроси - какъв е точният мандат на междуведомствената работна група, какви конкретни мерки се обсъждат и в рамките на каква законова процедура се предвижда да бъдат предложени, как евентуални нови регулации и ограничения ще бъдат съгласувани с общата енергийна, инвестиционна и икономическа политика на правителството и с текущия законодателен процес и на какви научни, икономически и статистически анализи се основават поставените от МОСВ въпроси за въздействието на ВЕИ върху човешкото здраве, продоволствената сигурност и природата и за необходимостта от допълнителни ограничения.
„България не може от понеделник до четвъртък да кани инвеститори с обещания за предвидимост и ясни правила, а в петък вечер да ги информира чрез социалните мрежи, че обсъжда нови ограничения. Държавата трябва да говори с един глас“, заявява председателят на АПСТЕ Никола Газдов, цитиран в съобщението.
Според асоциациите, отделен проблем са внушенията за конфликт между развитието на ВЕИ, земеделието, продоволствената сигурност, човешкото здраве и природата, които не са подкрепени с необходимите анализи и данни. България разполага с приблизително 53 млн. декара земя със селскостопанско предназначение. Посочените от самото МОСВ около 81 000 декара, чието предназначение е променено за изграждане на ВЕИ, представляват едва 0,15 процента от този фонд. За сравнение, концесионната площ на „Мини Марица-изток“ е приблизително 240 000 декара - около три пъти повече от посочената от МОСВ площ за ВЕИ.
Действащото законодателство вече защитава продуктивните земеделски земи. Изграждането на фотоволтаични централи се допуска само върху неполивни земеделски земи от VII до X категория или върху земи без определена категория. Представените от МОСВ данни не показват конфликт между развитието на възобновяемата енергетика и земеделието, е отбелязано в позицията на асоциациите.
БТА припомня, че на 11 септември МОСВ обяви нов подход за планиране на развитието на вятърната и слънчевата енергия. В съобщението на министерството е отбелязано, че в някои части на страната бързото развитие на енергийни проекти води до значителна концентрация на съоръжения в ограничени територии. В отделни землища соларните паркове вече заемат съществен дял от площта им. Опасенията на местните общности за въздействието върху здравето и качеството на живот, земеделските земи, природата и облика на населените места трябва да бъдат взети предвид. Особено внимание изисква навлизането на големи енергийни проекти в продуктивни земеделски територии, които имат значение за местния поминък и продоволствената сигурност на страната, посочиха от МОСВ.