Седмица след Великден, месец след прекратяването на бойкота на супермаркетите и след обещанието на министъра на земеделието за изготвяне и приемане на закона за агрохранителната верига, както и след неговото обещание, че с този закон ще бъдат намалени с 20 процента цените на основни хранителни продукти, изводите са, че цените продължават да растат, посочи бившият омбудсман Мая Манолова. Тя коментира още, че кампанията на министъра на земеделието "Великденска кошница" е катастрофирала, била е бойкотирана от търговските вериги и от големите търговци на храни на дребно у нас, като цените на продуктите, включени в нея - агнешно, козунаци, сладкарски изделия с тематично съдържание, са се повишили.
По думите на Манолова законопроектът за агрохранителната верига продължава да отлежава в нечие чекмедже в Министерството на земеделието, а обещанието за 20 процента намаление на цените на основни хранителни продукти е във фризера. Тя добави, че в тази връзка от Инициативния комитет задават въпрос "кого обслужва спирането на нормативната база по отношение на надценките в агрохранителната верига". Отговорът е ясен, ние си го дадохме, дали са си го и българските граждани - обслужва търговските вериги. Затова сега задаваме следващ въпрос - кого обслужва българското правителство - дали гражданите, които са го избрали или големите икономически субекти, каза Манолова.
Като посочи, че са наясно каква е търговската мощ на големите търговски вериги, Манолова отбеляза, че те са не по-малко силни и в другите страни, добавяйки, че въпреки това няма европейска държава и държава на Балканите, която да не е предприела мерки, за да защити своите граждани от нарастването на цените на основни хранителни продукти. Това го направиха дали чрез таван на надценките, чрез таван на цените на храните, чрез регулиране на печалбата спрямо 2021 г. на основните субекти в хранителния бранш, чрез потребителски кошници, посочи Манолова. Тя добави, че ефектите от тези действия в различните държави са, че цените на основните храни или падат, или остават без промяна, а това се случва след намеса на правителство и парламент.
Манолова каза още, че законодателните предложения за аргохранителната верига са добри и изрази подкрепата си за тях, но призова министърът на земеделието да ги внесе за обществено обсъждане и да бъдат приети от парламента.
Ако министърът не желае, няма воля, желание и възможност да изпълни обещанието си към българските граждани за внасяне на закона за агрохранителната верига, който да доведе до облекчаване на дейността на българските производители на храни и да намали цените на основни хранителни продукти с 20 процента, ще се наложи ние гражданите да предприемем съответни действия, каза Мая Манолова. И в контекста на намеренията на управляващите за действия за присъединяване на страната ни към еврозоната без никакво законодателство, което да лимитира цените на основни хранителни продукти, представете си до какво ще доведе това, посочи още бившият обмудсман.
Велизар Енчев, бивш посланик на страната ни в Хърватия и член на Инициативния комитет, също отбеляза необходимостта от представяне за обществено обсъждане и приемането на законопроекта за агрохранителната верига, както и изрази безпокойство, че не се говори за слагане на таван на надценките на основните хранителни продукти.
Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите в България, изрази подкрепа към политиката на Министерството на земеделието и на министъра по закона за агрохранителната верига. Според него законпоректът е добър. Михайлов също изрази очакването законопроектът да бъде сложен на масата, за да се види от обществеността и да бъдат изразени становища по него. Ако продължи това безвремие, този срок на бездействие, ние ще предприемем определени действия, с което да стимулираме властимащите да предприемат действия в защита на потребителите, посочи Михайлов. По думите му това, което веригите направиха за около 10-15 дена, трябва да стане постоянно. Цените трябва да паднат не с 20, а с 30-40 процента, съобразно доходите на българските граждани. Няма как едно домакинство да отделя 70-80 процента от своите доходи месечно само и единствено за храна, това не е справедливо, заключи Михайлов.