За шеста поредна година балансът е отрицателен, като влошаването на ситуацията в Судан, Бирма и Газа заличава положителния ефект от подобренията, наблюдавани в Афганистан и Кения. Това се посочва в годишния доклад, публикуван от Глобалната мрежа срещу продоволствените кризи (ЕС, Световната банка, агенциите на ООН и др.).
От тези 295,3 милиона души (22,6 на сто от анализираното население) 1,9 милиона са били на ръба на гладна смърт – най-високият брой от началото на публикуването на този доклад през 2016 г.
Повечето от тези хора в екстремна ситуация са в Судан и ивицата Газа, а в по-малка степен — в Мали и Хаити.
"Тук става дума за краен недостиг на храна, за пълно изчерпване на механизмите за устойчивост и оцеляване", казва Райн Паулсен, директор на Службата за извънредни ситуации и устойчивост към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Случаи на глад са били регистрирани през юли миналата година в суданския лагер "Замзам" в Дарфур — ситуация, с която светът не се е сблъсквал от 2020 г., се посочва в доклада. Впоследствие са установени случаи и в четири други района на страната, а Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC), референтната система за мониторинг, определи риск от глад в Газа.
Класификацията потвърди в понеделник диагнозата "критичен риск от глад" за палестинската територия за идните месеци, след 19 месеца война и два месеца блокиране на международната помощ.
Конфликтите и насилието, които често водят до разселване на населението, всъщност са основната причина за хранителните кризи през 2024 г. за 140 милиона души в 20 страни.
В други 18 страни екстремни климатични явления, подхранвани от глобалното затопляне, са предизвикали селскостопански бедствия: суши в Южна Африка, наводнения в Бангладеш, Нигерия и други.
Авторите на доклада предупреждават, че засилването на конфликтите, нарастването на геополитическото напрежение, глобалната икономическа несигурност и намаляването на финансирането на помощта "вече увеличават продоволствената несигурност в някои страни" — от Демократична република Конго до Хаити.
Докладът очертава и "икономически сътресения" — ескалиращи мита, отслабване на долара — които могат да доведат до рязко повишаване на цените на храните и до нарушаване на веригите за доставки.
Общото финансиране на помощта намалява, особено след оттеглянето на САЩ — някога най-големия донор — в началото на 2025 г.
Операциите в Афганистан, Етиопия, Хаити, Йемен и други вече са засегнати от този проблем. В доклада се посочва, че финансирането на хуманитарни дейности, свързани с прехраната, може да бъде намалено с 45 на сто, а помощта за най-малко 14 милиона деца е "изложена на риск", което може да доведе до тежко недохранване и смърт.
"Гладът и недохранването се разпространяват по-бързо от капацитета ни да реагираме на тях, докато една трета от храната в света се губи или разхищава", твърди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в предговора към доклада, изразявайки тревога от "рекордните нива". "Старите кризи се изострят от една по-нова: драматичното намаляване на хуманитарното финансиране. Това е нещо повече от провал на системите — това е провал на хуманността", добавя той.
Предвид тези драстични съкращения ще бъде необходимо да се идентифицират най-ефективните действия, подчертава Паулсен от ФАО, който препоръчва още по-голяма подкрепа за селското стопанство.
Той даде за пример постигнатия в Афганистан напредък: осем милиона души по-малко, страдащи от продоволствена несигурност за три години. "Една от причините за това е подкрепата, която се оказва на земеделските стопани, за да могат да произвеждат."
"Селското стопанство струва четири пъти по-малко от другите форми на хранителна помощ", каза той, но подчерта също, че "мирът е предпоставка", а "правото да се изхранваш е основно човешко право".