От 2028 г. германското правителство ще плаща повече за лихви, отколкото за инвестиции, сочи анализ на мозъчен тръст на бюджета на страната

Разходите за лихви по федералния дълг на Германия ще надхвърлят инвестициите в основния бюджет от 2028 г., сочи анализ на Института за германската икономика (ИВ). Според действащия финансов план през 2030 г. лихвените плащания ще достигнат около 81 млрд. евро при 49 млрд. евро, предвидени за инвестиции в основния бюджет.
Прогнозните разходи за лихви през 2030 г. са над 20 пъти по-високи от отчетените през 2021 г. Делът им спрямо данъчните приходи ще нарасне от 10,5 на сто през 2027 г. до 18,6 на сто през 2030 г. Така почти всяко пето евро от данъци ще отива за лихвени плащания. Според института това обяснява част от недостига на средства във финансовия план до 2030 г.
Планираните инвестиции в основния бюджет намаляват от 50 млрд. евро през 2027 г. до 49 млрд. евро през 2030 г. След отчитане на инфлацията спадът е още по-голям. Делът на инвестициите в общите разходи по основния бюджет, който през 2019 г. е бил 10,6 на сто, а през 2024 г. е достигнал около 11 на сто, ще се понижи до 9 на сто през 2027 г. и 7,7 на сто през 2030 г. Според института действителният дял може да е по-нисък, тъй като част от планираните средства обикновено остават неизразходвани.
Федералното правителство изчислява дела на инвестициите, като първо изважда от общите разходи тези за отбрана и сигурност, които са изключени от действието на т.нар. „дългова спирачка“. Така делът достига законовия минимум от 10 на сто, необходим за използването на специалния фонд за инфраструктура и климатична неутралност. Според института методиката отговаря на закона, но показва по-висок дял, отколкото при съпоставка с всички разходи. Общият размер на федералните инвестиции нараства благодарение на допълнителните средства от фонда.
Данъчните приходи продължават да се увеличават, но разходите растат по-бързо. При тази тенденция държавният дълг може да достигне близо 75 на сто от брутния вътрешен продукт през 2030 г. За да си върне бюджетната гъвкавост, правителството трябва да ограничи разходите и да насочи повече средства към инвестиции, които подкрепят икономическия растеж, посочва институтът.