От "икономика на дебюта" до индустрии на бъдещето, или дневният ред на бъдещите реформи в Китай

Това лято нова книга, включваща статии от високопоставени китайски изследователи, се превърна в ръководство за всеки, който иска да разбере по-добре най-новите идеи за икономически реформи в Китай, пише агенция Синхуа.
Изследователите предоставят задълбочен поглед върху стратегиите, оформящи бъдещето на азиатския гигант, като обясняват инициативите, изложени в резолюция, приета през юли, за по-нататъшно задълбочаване на всеобхватната реформа за напредък в китайската модернизация.
Това ръководство илюстрира дневния ред за реформи в Китай, като например "икономика на дебюта", индустрии на бъдещето, нови форми на заетост, общество, благоприятстващо раждаемостта, и икономика, насочена и към застаряващото население.
"Икономика на дебюта"
На фона на усилията за разработване на цялостна система за вътрешно търсене, Китай планира активно да насърчава "икономиката на дебюта". Става въпрос за пускането на пазара на нещо ново, като например смартфон или авангардна електрическа кола. Това е "икономиката на дебюта" в действие. Тя обхваща всичко - от първото разкриване на продукта, отварянето на водещи магазини и стартирането на нови услуги до създаването на нови бизнес модели и технологии.
Значението на "икономиката на дебюта" обаче не е само събитие за представяне на нов продукт или представяне на марката на пазара, по-важното е създаването на нов бизнес модел, тоест формирането на мрежа, състояща се от изследвания, разработки, пускане, показване, промоция и продажби на нов продукт, заяви проф. Чжан Ина от базирания в Шанхай университет "Фудан".
Всеки път, когато бъде пуснат на пазара нов иновативен продукт - смартфон, смарт часовник или дори ново приложение, има цяла верига от икономически дейности, които го съпровождат, допълва проф. Чжан Ина. Компаниите демонстрират най-новите си иновации, отварят нови магазини, създават изследователски центрове и дори нови централи, за да подкрепят тези нови продукти.
Китайските центрове за търговия на дребно, като Шанхай и Гуанджоу, разкриват редица мерки за стимулиране на "икономиката на дебюта", включително подкрепа на висококачествени международни марки при отварянето на първите им китайски магазини, рационализиране на процедурите за одобряване на пускането на нови продукти и улесняване на митническото освобождаване на вносни дебютни продукти.
Индустрии на бъдещето
Според новия генерален план за реформи Китай ще създаде механизъм за осигуряване на увеличаване на финансирането за индустриите на бъдещето. Това са области, задвижвани от най-новите технологии, които тепърва започват да се развиват, но имат огромен потенциал.
Те могат да бъдат изключително важни и малко непредвидими, но точно това ги прави толкова интересни за инвеститорите. Тези индустрии са настроени да движат следващата вълна от технологична и индустриална трансформация, превръщайки се в ключови играчи в икономическия растеж. Очаква се те да се превърнат в основни източници на нови качествени производствени сили.
Китай се фокусира върху няколко ключови области, а именно промишленост, информационни технологии, материали, енергетика, космически изследвания и здравеопазване. Страната инвестира много ресурси и усилия в някои наистина интересни технологии като изкуствен интелект (AI), квантови технологии, технологии на атомно ниво (в размери, дори по-малки от нанотехнологиите), биопроизводство, хуманоидни роботи, летателни апарати на ниска височина (дронове и друга нисколетяща техника) и водородна енергетика.
Тези бъдещи индустрии променят фундаментално начина, по който живеем и работим. Те са стратегически и ще определят пейзажа на следващата вълна от глобални иновации.
Разширяването на нововъзникващите индустрии ще помогне за изграждането на нови предимства в индустриалното развитие на Китай и ще подобри международната конкурентоспособност на местната индустрия, каза Дън Чжоу, изследовател в Китайската академия за социални науки.
Нови форми на заетост
Китай има за цел да подкрепя и регулира развитието на нови форми на заетост. Скорошно проучване за състоянието на работната сила в страната разкри, че 84 милиона души сега са заети в нови форми на работа в Китай.
Това са видове дейности, които се появиха с възхода на интернет и цифровата икономика. Това включва доставки на храна, споделено пътуване и онлайн търговия, които разчитат на интернет платформи за своята дейност.
Гъвкавостта на тези нови форми на заетост е чудесна за разширяване на възможностите за работа и балансиране на пазара на труда. Например, ако някой трябва бързо да си намери работа, той често може да си осигури една от тези базирани на платформа работни места много по-бързо, отколкото намирането на заетост по традиционния досега начин. Освен това отваря възможности за хора, които може да се нуждаят от гъвкаво работно време, като родители или студенти.
Новите форми на заетост подобриха ефективността на разпределението на трудовите ресурси и разшириха мащаба на заетостта в Китай. Това ще помогне за промяна на структурата на пазара на труда и ще стимулира иновациите и предприемачеството, обясни Юй Шаосян, старши изследовател в Китайската академия за социални науки.
С тези нови видове работни места обаче идват и нови предизвикателства. Един от основните проблеми е осигуряването на качеството на тези работни места и защитата на правата на работниците.
За тази цел Китай трябва да изгради стабилна система за социална сигурност, която да обслужва хората с гъвкава заетост, като работниците от селските райони и тези в нови форми на заетост, както и да разшири обхвата на програмите за застраховка при безработица, обезщетение за работниците и застраховка при раждане на дете, според плана за икономически реформи.
Мерки за раждаемостта 
Страната трябва да подобри стратегията си за развитие на населението в отговор на застаряването и намаляващата раждаемост. Тя ще се стреми да изгради общество, благоприятстващо раждането, е записано в плановете на китайското правителство.
Това означава стабилно здравеопазване, достъпно образование и цялостна подкрепа за семействата на всеки етап. Предвижда се и въвеждането на политики, които правят по-лесно и по-достъпно отглеждането на деца. Тези мерки включват данъчни облекчения, жилищни стимули и увеличен родителски отпуск.
Важен фактор е дали даден регион може да постигне устойчиво развитие и дали той приема стратегически и дългосрочни политики за подпомагане на раждаемостта, каза проф. Ян Чънган от Югозападния университет по финанси и икономика.
Това зависи и от културата и нагласите на хората и означава насърчаване на положителни възгледи за брака и семейството, насърчаване на споделените родителски отговорности и създаване на обществен диалог, който подкрепя и празнува раждането на деца.
Става въпрос за гарантиране, че обществото като цяло възприема отглеждането на следващото поколение като споделена отговорност. Чрез среда, благоприятстваща раждаемостта, Китай се стреми да поддържа стабилен размер на населението и да гарантира, че има достатъчно млади хора, които да подкрепят икономиката и да се грижат за по-възрастните поколения.
Повишаването на раждаемостта до по-устойчиви нива не е нито невъзможна мисия, нито лесно постижима цел, допълва проф. Ян Чънган. 
Сребърна икономика
Китай има за цел да развие така наречената "сребърна икономика", която включва всички икономически дейности, насочени към предоставяне на продукти и услуги на възрастни хора. Това включва най-различни сфери - от здравеопазване, заведения за хранене и услуги за полагане на грижи до по-нишови продукти като такива против стареене и финансови продукти, пригодени за хората в пенсионна възраст.
Данни разкриват, че стойността на "сребърната икономика" на Китай в момента възлиза на около 7 трилиона юана (около 980,58 милиарда долара), като се очаква да достигне около 30 трилиона юана до 2035 година.
"Сребърната икономика" е свързана със създаването и подобряването на услуги и продукти, за да отговори на нуждите на възрастните хора.
Китай насочва вниманието си към "сребърната икономика", защото е изправен пред демографска промяна и застаряващо население. Към края на 2023 година населението на Китай, на възраст над 60 години, достигна 297 милиона, което представлява 21,1 на сто от общото население на страната. Сред тях 217 милиона са на възраст 65 или повече години, което представлява 15,4 на сто от населението на Китай. Според международните стандарти, Китай сега има умерено застаряващо общество.
Предвид тази реалност Китай прави опит да гарантира, че застаряващото му население може да живее комфортно и достойно, като същевременно използва икономическия потенциал на страната.