От Варна е тръгнала борсовата търговия в България, както и първата инициатива за възстановяването й през 1991 г. Градът е буден от търговска гледна точка, каза председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. Той присъства на откриването на изложбата „120 години от създаването на Варненската стокова борса и 35 години от възстановяването на тържищната дейност във Варна“, подредена в сградата на Държавния архив в града.
Той посочи, че за съжаление Варненската стокова борса се е „преляла“ в Софийската, но към момента страната ни като цяло няма възможност да развива голяма борсова търговия, тъй като количествата стоки са недостатъчни. Подчерта, че Варна е и център на зърнения регион в България, но в момента изостава в търговско отношение, което не е добре. По думите въпреки това има достатъчно хора, които искат да поддържат борсова търговия, което е най-добрият начин за прозрачна дейност и индикатор на пазара.
Според Владимир Иванов все още у нас има какво да се работи по подобряването на практиките в сектора и всеки член на обществото трябва да изисква търговията да става по съответните правила, тъй като ако тя не е на светло, създава условия за изкривявания. Това е дело на всеки български гражданин, не само на държавата. И преди да съдим дали нещо е скъпо или евтино, да видим ние какво сме направили по въпроса. Има нагласа да се възприема държавата като чуждо тяло, а в крайна сметка тя е наша и от действията ни зависи какво ще се случва. Колкото повече вложим от себе си, толкова по-добър пазар ще имаме. Тези хора, които виждаме на снимките в изложбата, са положили добро начало и трябва сега, вече в свободна България, в едно свободно стопанство, като част от големия пазар на Европейския съюз, да вложим повече усърдие да постигнем резултати, посочи Иванов.
Той смята, че в последното десетилетие сме изминали труден път в пазарните механизми и имаме развитие, а примерите не са само негативни. Има търговски компании, които работят на световно равнище. Много повече са фирмите, които искат светъл пазар, тъй като иначе понасят щети, каза още той като добави, че България има златен шанс да стане притегателен търговски център.
Изложбата за 120-годишнината на Варненската стокова борса се случва благодарение на три институции - Държавният архив, Търговско-индустриалната камара и Регионалния клъстър „Североизток“, поясни ръководителят на Архива Донка Николова. Във витрините чрез оригинални документи са проследени първите години от основаването на институцията; създаването на красивата сграда, където се е помещавала (днес щаб на Военноморските сили), както и на плодово-зеленчуковото и рибното тържище, което е било изключително важно за морския регион.
Тя подчерта, че може да вземем добрия пример от основателите на борсата най-вече по отношение на факта, че не може да се извършва търговия извън определените тържища, което се е следяло много стриктно от самите продавачи и купувачи, без да има държавна намеса.
Търговско-индустриалната камара е инициатор и организатор за създаването на Варненската стокова борса през 1906 г., припомни председателят й Иван Табаков. Дейността на институцията е била забранена със закон през 1948 г. и собствеността й е иззета от държавата. Възстановена е през 1991 г., когато е организирано и тържището за плодове и зеленчуци. Две години по-късно има опит за възобновяване на Варненската стокова борса, но той е неуспешен, добави той.
От Регионален клъстър „Североизток“ връчиха почетни грамоти на представителите на всички институции, участници в инициативата за отбелязването на годишнината.
Изложбата е подготвена с архивни документи, периодични издания и снимки за развитието на стопанския живот в града. Акцент е поставен върху ролята на Варненската търговско-индустриална камара, учредена през 1895 г., както и върху създаването през 1902 г. на Житарската корпорация, която поставя основите на организираната търговия със зърнени храни и подготвя възникването на модерна борсова структура. Представени са документи, свидетелстващи за правилата на търговия, арбитражните практики, информацията за пазарните цени и стремежа към по-голяма прозрачност и ред в търговските отношения. Представени са данни за плодово-зеленчуковото тържище, открито през 1937 г. чиято дейност има важно значение както за снабдяването на градското население и сезонните посетители на Варна, така и за износа на продукция, включително на прочутия варненски сорт грозде Димят.