"Отчайващи, опасни, противоречащи на развитието": Оксфам критикува образователни и здравни програми на Световната банка и МВФ

Девет от десет страни по света следват политики, които вероятно ще увеличат нивата на икономическо неравенство, показва нов индекс, използван в световен мащаб - "Ангажимент за намаляване на неравенството" (Commitment to Reducing Inequality - CRI). Това се посочва в най-новия доклад на организацията за борба с бедността "Оксфам" (Oxfam) и финансовата институция за развитие "Дивелопмънт файненс интернешънъл" (Development Finance International - DFI), заключенията от който са получени в БТА. 94 на сто от страните (94 от 100 страни) с текущи заеми от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) са намалили жизненоважни инвестиции в обществено образование, здравеопазване и социална защита през последните две години, се изтъква в документа.
Нивото е още по-високо за страните от Международната асоциация за развитие (IDA), където най-бедните страни в света - 95 на сто (40 от 42 държави) са предприели подобни съкращения.
"Тези съкращения са не просто отчайващи, те са опасни и в основата си противоречат на развитието", казва Кейт Доналд, шеф на офиса на "Оксфам" във Вашингтон. "Твърде много страни от Глобалния юг са изправени пред агонизиращия избор между инвестиране в образование и здравеопазване или приемане на мерки за строги икономии, за да бъдат в крак с тежките плащания по своя дълг. Тези решения идват с ужасна човешка цена - милиони хора зависят от обществените услуги, за да процъфтяват и да изградят по-добър живот за себе си и децата си", допълва Доналд.
"Миналата година приветствахме Световната банка за това, че най-накрая превърна неравенството в институционален приоритет. Но последните ни констатации показват, че и банката, и МВФ трябва да свършат много работа, ако искат наистина да допринесат за справяне с неравенството, вместо да го увеличават", заяви Доналд.
През 2023 г., под нарастващ натиск от страна на икономисти, акционери и гражданско общество, Световната банка въведе своя първи по рода си "индикатор за визия", насочен към намаляване на броя на страните с високо неравенство. Въпреки тази стъпка, банката смекчи предишни ангажименти за подкрепа на прогресивното данъчно облагане, включително повишено данъчно облагане на свръхбогатите. Справянето с неравенството досега не е включено в политическата рамка за предстоящото попълване на Международната асоциация за развитие на банката, която предоставя безвъзмездни средства или нисколихвени заеми на най-бедните страни в света, над половината от които са в Африка. Неравенството е високо или се увеличава в 54 на сто от страните, които получават средства от Международната асоциация за развитие.
Използвайки най-новите данни от националните бюджети, индексът класира 164 правителства по техните политики по отношение на обществените услуги, данъците и правата на работниците - сфери, които са от основно значение за намаляване на неравенството. Тазгодишните данни сочат, че повечето държави изостават и в трите критични области.
Като цяло 84 на сто от страните са намалили инвестициите в образование, здравеопазване и социална защита, 81 на сто от тях са отслабили способността на данъчните си системи да намаляват неравенството, а в 90 на сто от тях състоянието на трудовите права и минималните заплати са се влошили.
Някои страни все пак са подобрили класирането си от 2022 г. насам. Буркина Фасо и Вануату увеличиха минималната си заплата, Хърватия - инвестициите в здравеопазването, а Гвиана запази една от най-високите ставки на корпоративния данък - 40 на сто.
Други отбелязаха рязък спад, включително Аржентина, чието ново правителство намали бюджетите за обществено здравеопазване и образование съответно със 76 и 60 на сто и постепенно премахва данъка върху богатството в страната. Пакистан намали бюджетните дялове за образование и социална защита с една трета в рамките на наложените от МВФ мерки за икономии.
Дори страните с най-добри резултати и високи доходи като Норвегия и Канада изостават по много показатели. Около 5 на сто от населението им е изправено пред катастрофални разходи за здравеопазване от собствения си джоб. С изключение на Япония, повечето страни имат ниски ставки на корпоративния данък върху доходите. Дания от години намалява данъка върху доходите, плащан от най-богатия 1 процент от населението.
Най-слабо представящите се страни в индекса остават тези от Субсахарска Африка (всички страни в региона действат програми на Световната банка и МВФ). Ниските данъчни приходи, дълговата криза, конфликтът и сривът на климата отклоняват оскъдните им ресурси от сферите на образование, здравеопазване и социална сигурност. Средно страните с ниски и средни доходи харчат 48 на сто от бюджетите си за обслужване на дълга - много повече, отколкото за образование и здравеопазване взети заедно. Шест от последните десет държави са в или изложени на висок риск от дългови затруднения.
По-високите данъци върху доходите и богатството на свръхбогатите биха могли да съберат трилиони долари, за да запълнят недостига на финансиране за обществени услуги в страните с ниски и средни доходи. На срещата на финансовите министри от Г-20 през юли 2024 г. за първи път в историята най-големите икономики в света се споразумяха да си сътрудничат за данъчно облагане на свръхбогатите - стъпка, приветствана от президента на Световната банка Аджай Банга.
"Правителствата по света правят още по-малко, за да се борят с неравенството, изостряйки екстремизма и подкопавайки растежа. С приемането на нова цел за борба с неравенството от Световната банка, финансовата институция и МВФ имат нова възможност да подкрепят политики, които намаляват публичните услуги без неравенство, по-справедливи данъчни системи и по-силни права на работниците, те трябва да се възползват от това с всички средства", заяви Матю Мартин, изпълнителен директор на "Дивелопмънт файненс интернешънъл".