Проблемите с липсата на достатъчно вода за напояване в страната се задълбочават. България трябва да вземе важни решения за бъдещето на земеделския си сектор и то в най-кратки срокове. Това каза в интервю за БТА Живка Гроздева, земеделски производител и член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България. По думите ѝ, изострянето на този проблем изисква огромна необходимост от спешни действия от страна на държавата най-вече във възстановяването на мрежите на "Напоителни системи" ЕАД.
"Необходимостта от тази система трябва да бъде осъзната на държавно, управленско ниво. Разбира се и с наша помощ, защото ние стопаните сме хората, които да дадат аргументите защо е необходимо това да се случи. Не искаме да чуваме отговори, че това би струвало 2 милиарда, че е много скъпо или че няма откъде да вземем пари. В крайна сметка България не е сред най-големите страни в света. Много по-големи държави са изградили напоителна инфраструктура и снабдяват стопаните си с вода от хиляди километри. Да си мислим, че ние ще имаме наистина конкурентно земеделие и модем да бъдем овощната градина на Европа, но без напоителна инфраструктура, това са просто няма как да се случи. Аз като производител няма от къде да взема вода. Ако има съм готова да я платя, но просто няма такава възможност", посочи Гроздева.
Тя добави, че в по-голямата част от страната земеделските стопани нямат връзка към мрежата на "Напоителни системи", тъй като тя просто липсва. А стопани, които са изградили системи за капково напояване няма към какво да ги свържат.
"Ние в района на Карнобат използваме повърхностни източници на водоснабдяване. Това са най-често язовири, които обаче в момента са почти празни, защото валежите бяха изключително малко. Положението става все по-тежко с всяка изминала година. В момента има водоеми, на които виждаме дори дъното. Това е проблем, който наблюдаваме от близо девет години", каза още Живка Гроздева. В момента има сформиран Консултативен съвет по напояване, който е провел няколко заседания, стана известно от думите ѝ. Според Гроздева, на едно от тях е стигнато до решението да се прави ремонт на язовири. "Тук обаче следва да говорим за съвсем друго нещо, което ще определи пътя на българското земеделие като цяло. В същото време за съжаление чуваме, че нямало инженери по хидромелиорации", допълни тя.
Овощарите прогнозират добра реколта през 2024 година
Благоприятните атмосферни условия в началото на годината дават надежди за добра реколта на овощни култури, посочват от Асоциацията на овощарите в България. "Отдавна не сме виждали такова изобилие на цъфтеж. Това, което виждаме в момента ни дава очаквания за отлична реколта от череши, круши, ябълки, праскови и други. Това, което ни създава проблем към момента е липсата на валежи", каза Живка Гроздева.
По думите ѝ, освен проблема с липсата на вода обаче се появява и друг – този с липсата на работници.
"Миналата година имаше много измръзвания по черешите и въпреки това имаше стопани, които не успяха да приберат реколтата си. Нека не забравяме, че прибирането на реколтата от овощни култури съвпада с розобера, със събирането на ягодите. Ако добавим и силен туристическия сезон, който ще има нужда от работна ръка, положението става наистина сериозно. Западните страни внасят работници от източните страни. А ние откъде? Българските работници активно търсят работа на Запад. Ние можем от 7 или 8 години да назначаваме хора от трети страни, но това ставаше с посреднически фирми. Често се предлагат хора, които буквално бягат от работа след ден или два. Тези посреднически фирми изпадат в конфликт със земеделците, защото се плаща комисионна, която в последствие се иска обратно. Затова и посредническите фирми вече избягват да търсят хора за сектор земеделие. За туризма и строителството няма проблем, но за земеделието – не", коментира още Гроздева.
По време на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство, който се проведе в началото на месеца, земеделски организации са поискали спешно сформиране на междуведомствена работна група, която да се занимае с въпроса с работната ръка и да предложи решения, стана известно от думите ѝ. Гроздева допълни, че в тази група трябва да бъдат включени хора от земеделието, Министерството на образование, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на финансите, а дори и Външно министерство.
"Проблемът с липсата на работници вече е комплексен, той не е само на земеделието. Имаме различни училища в нашата образователна система, много от които са професионални. Какво се случва с практиките? Искаме да направим мост между младите и бизнеса. Във висшите училища практическите занимания са много малко. При нас идват хора от такива университети, които не умеят нищо. Трябва да се търси възможност стопаните в различните райони по някакъв начин да могат да използват потенциала на Бюра по труда. Към момента това е невъзможно. Още преди три години направихме конкретни предложения в тази посока. Например, защо няма курсове за преквалификация в сектор земеделие. Не казвам, че трябва да ги пращаме на училище, но щом има курсове за бармани, нищо не пречи да има и такива за конкретна работа в земеделския сектор", каза Живка Гроздева.