Основният парадокс в сектора „Туризъм“ в България е разминаването между големия мащаб на бизнеса и силно ограничения държавен ресурс за обучение на кадри, коментира за БТА проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), потърсена във връзка с предстоящия летен сезон и кадровия дефицит в страната. Според Янева проблемът би могъл да се реши чрез съвместна работа на държавата и бизнеса за превръщането на България в дестинация за четири сезона, което би направило професията по-стабилна и привлекателна за местните специалисти. Проф. Янева посочи, че наличните шест-седем университета с туристически специалности в страната не могат да задоволят нуждите на хилядите туристически обекти поради ниските квоти за прием. Тя отбеляза, че броят на местата за държавна поръчка в УНСС е спаднал от 200 в началото на деветдесетте години на едва 30-40 души годишно, което ограничава подготовката на нови специалисти.
Обучението в УНСС е в направление „Икономика“, а не тясно специализиран „Туризъм“, което дава на студентите по-широк фундамент в маркетинга, управлението и макро и микроикономиката, посочи проф. Янева. Тя изтъкна, че във висшето училище годишно се приемат между 30 и 40 души държавна поръчка за бакалаври, като общият брой записани е около 100. При магистрите капацитетът е около 20 души за дистанционно и 15 за редовно само в платена форма на обучение. Ръководителят на катедра „Икономика на туризма” в УНСС посочи, че между 1030 и 1500 студенти от други 35 специалности посочват „Международен туризъм“ като избираема дисциплина, което им позволява да се реализират в сектора като маркетолози, макроикономисти, финансисти, счетоводители и други. Мотивацията на младите хора Проф. Янева открои сред привлекателните за младите хора страни на професията това, че секторът „Туризъм“ се възприема като атрактивен заради работата в естетична среда (хотели) и комуникацията с хора, които са в добро настроение. Професията предлага възможности за пътувания и нови преживявания, като се избягва рутината на чистата административна работа с цифри и документи. Тя посочи, че около 10 на сто от студентите в УНСС работят в чужбина - основно лятото по програми като Work and Travel, но изтъкна, че 95 на сто от завършилите се реализират на българския пазар. Младите кадри в България търсят целогодишна работа, а не сезонна за 2-3 месеца, коментира още ученият. Проф. Янева каза, че учебните теми в направлението се актуализират ежегодно с информация от текущата бизнес среда, което е допълнителен стимул за студентите. Отделно катедрата провежда ежемесечни бизнес форуми и дава реални казуси на студентите, за да ги подготви за практиката. Като цяло студентите в УНСС получават фундаментални икономически знания - маркетинг, управление, финанси, което ги прави адаптивни за различни роли в бранша. Дигиталната трансформация като отговор на недостига на кадри Решение на проблема с критичния недостиг на кадри, породен от ограничения държавен прием, е чрез трансформацията на университета в „дигитална медийна платформа“, чрез която знанието става достъпно за хиляди студенти от други специалности и външна аудитория чрез „ЮТюб“ (YouTube) канали и онлайн библиотеки. По този начин образованието ще излезе от рамките на физическата аудитория и ще достигне до широк кръг от потенциални кадри, които могат да се реализират в бранша, коментира проф. Янева. Практическо обучение в реално време Според експерта разривът между теория и практика в туризма може да се преодолее чрез интегрирането на дискусионни бизнес форуми и експертни подкасти в учебния процес. Записите от тези събития се превръщат в основа за реални казуси и анализи, което позволява на студентите да се обучават върху актуални пазарни ситуации, а не върху остарели модели. Това е директен отговор на нуждата на бизнеса от кадри, които са подготвени за динамичната реалност, а не само теоретично информирани, смята експертът. Новият профил на специалиста в туризма Тъй като туризмът е дефиниран като бизнес „от хора за хора“, развитието на комуникационните умения става критично важно, посочи проф. Янева. В новия образователен модел се поставя изключителен акцент върху риториката, ораторството и увереното поведение пред аудитория и камера. В свят на дигитална видимост тези умения са ключови за професионалната реализация на всеки специалист, който трябва да бъде разпознаваем и комуникативен в дигиталната среда, коментира експертът. Еволюция на менторството и екосистемата Според проф. Янева ролята на преподавателя се променя от единствен източник на информация към ментор и навигатор, който изгражда логика и умения за вземане на решения в реална среда. Тази промяна е жизненоважна за сектора, тъй като помага на младите хора да се насочат към по-устойчиви модели, като например целогодишния четирисезонен туризъм, вместо да се ограничават до краткотрайна сезонна заетост, посочи ученият и добави, че университетът се превръща в екосистема, която съчетава образование и публичност, подготвяйки кадри за един по-модерен и динамичен български туризъм. Като цяло според учения университетът на бъдещето вече не е просто място за предаване на знания, а сложна екосистема, съчетаваща образование, комуникация и публичност. Тази визия вече е реалност в катедра „Икономика на туризма“ в УНСС, допълни проф. Янева. Недостигът на кадри Проф. Янева каза, че в България има огромен недостиг на кадри поради големия брой регистрирани обекти - над 4000 туроператора и множество хотели, докато университетите, обучаващи кадри за сектора, се броят на пръстите на едната ръка. Според експерта вносът на кадри от трети страни е крайно необходим за летния сезон. Същевременно проф. Янева отбеляза, че въпреки предложенията към mарламента за облекчаване на визовите процедури и стимулиране на обучението на чужденци в България, приетите законови промени са „семпли“ и недостатъчно съдържателни. Препоръки към държавата, законодателната власт и висшите училища Според проф. Янева за подобряване на кадровата ситуация в сектора е необходимо държавата сериозно да преосмисли квотите за прием в университетите. Държавата трябва да приеме и реални облекчения за визовия режим, които да позволят на чуждестранни кадри да учат и работят легално в България за период от 4-5 години. Като цяло правителството трябва да припознае туризма като стратегически приоритет не само на думи, но и чрез финансово стимулиране на специализираното икономическо образование. Бизнесът трябва да работи активно по концепцията за „четири сезона“ и ребрандиране на дестинацията, смята проф. Янева. По думите й това е единственият начин да се привлекат качествените български кадри, които търсят стабилност. Работодателите трябва да засилят партньорствата си с университетите, за да осигурят на студентите практически казуси и реална работна среда още по време на следването. Тъй като младите хора се привличат от „естетичната среда“ и позитивната комуникация, поддържането на високи стандарти в обектите е ключово за задържането на персонала, отбеляза експертът. Според проф. Янева университетите следва да продължат да обучават кадри с широк икономически фундамент, за да могат завършилите да бъдат полезни в различни ниши на туристическия бизнес. Учебните теми трябва да се актуализират ежегодно, за да отразяват динамичните промени в бранша, вместо да разчитат на остарели теоретични рамки.