Перспективата пред строителния сектор в България е добра, смята икономист

Петър Ганев от Института за пазарна икономика изрази по време на дискусия очаквания за добра перспектива пред строителния сектор, защото пари за инвестиции има, компаниите търсят както сега, така през следващите три до пет години кадри, а данните за икономическото развитие на сектора след пандемията са устойчиво положителни. Той изтъкна, че освен липсата на кадри, основният проблем за фирмите от сектора е икономическата несигурност.
През 2025-2026 година най-вероятно капиталови разходи в бюджета ще има, ако държавата успее да "отпуши" политическите проблеми, би следвало също да започне да играе и своята роля и да инвестира в съоръжения, транспортна инфраструктура, но не само, заяви Петър Ганев по време на дискусия на тема "Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството: Изграждане на утрешния свят", инициирана от "Главболгарстрой", която се провежда в зала "Джон Атанасов" на София Тех Парк. Компания отбеляза днес своята петдесет и пета годишнина.
Ганев представи данни от пазарен анализ на Института за състоянието на наличните и нужните кадри в сектора.
Той напомни, че средносрочната бюджетна прогноза залага капиталови разходи от 10-11 милиарда лева в периода 2024-2026 година, което е около 5 на от брутния вътрешен продукт. Към това може да се добави и одобрената Програма за инвестиции на общините, която вече има прогнозна стойност от 6,2 милиарда лева. Рамката на оперативните програми, 2021-2027 година, предвижда общо финансиране 20 милиарда лева европейски средства, 4,3 милиарда лева - национално финансиране, напомни Ганев. Той съобщи, че до 30 септември 2024 г. са разплатени 5,8 процента от средствата. По думите му, това означава, че тепърва предстои да се изразходват средствата по новите програми. По консервативните оценки на Института по трите ресорни програми за строителство ще има до 7,8 милиарда лева, от които 6,5 млрд. лева са европейска средства. По Плана за възстановяване и устойчивост предвидените инвестиции и разходи са за 12,5 милиарда лева, още 2 милиарда лева – национално съфинансиране, и потенциално 4,7 милиарда лева - частни инвестиции, като по оценка на Института строителните дейности са на стойност поне 8,1 милиарда лева, от които  6,3 млрд. лева - европейско финансиране. Планът е с хоризонт 2026 г., което по думите на Ганев, означава, че европейски средства за инвестиране  в бюджета със сигурност ще има през следващите години.
Приходите в сектор "Строителство" възлизат на  28,5 милиарда лева през 2023 г., което е ръст от около 22 на сто, каза Ганев. От трите основни подсектора - строителството на сгради, на съоръжения и специализираните строителни дейности, с най -голям дял от приходите – 40 процента, е строителството на съоръжения. Добавената стойност в сектора достига 6,5 милиарда лева с ръст около 30 процента, като това е 4,4 процента от общата добавена стойност в икономиката, каза Ганев. По думите му тя е  сравнително равномерно разпределена между трите подсектора, като всеки един от тях има по над 2 милиарда лева добавена стойност.
Само през 2023 г. инвестициите в сектора възлизат на 2,3 милиарда лева, което 7,1 на сто от всички инвестиции на нефинансовите предприятия. По думите на Ганев секторът е интензивен на инвестиционна активност. Най-големият дял, над 1,2 милиарда лева от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, са в предприятията, които извършват строителство на сгради.
По думите на Ганев секторът има потенциал за растеж и за допълнителен дял от икономиката, като това е свързано особено и със строителството на съоръжения, на голяма транспортна или енергийна инфраструктура, а не само на сгради.
В строителството през 2023 г. наетите са били 131 000 или 5,9 на сто от всички наети в икономиката. От тях 50 000 са наети в строителство на сгради, 47 000 - в специализираните строителни дейности и 33 000 в строителство на съоръжения, където е и най-високата добавена стойност и най-високите възнаграждения. В сектора около една трета или 40 000 са позициите, които не изискват специална квалификация, 33 000 са квалифицираните работници, 19 000 оператори на машини и превозни средства, а специалистите и техниците общо са около 20 000, на ръководните позиции са 7200 души, като в последната група работят най-квалифицираните кадри с най-високата производителност и най-високи възнаграждения. Общо за сектора, по данни към средата на тази година, се отчита ръст на заплатите от 17-18 на сто на година, каза Ганев. Средната заплатата към средата на 2024 г. достига близо 1900 лева, като тя доста сериозно по думите на икономиста доближава средната в преработваща промишленост.
Средната заплата в подсектор строителство на съоръжения достига 2140 лева за 2023 г., което при очакван 20 процента ръст, най-вероятно ще достигне до около 2500 лева през 2024 г., каза Ганев. В предприятия с между 50 и 249 заети средата заплата е 1930 лева за 2023 г., а за предприятия с над 250 наети - 2536 лева, която е над средната за страната и която е с 63 на сто над средната за сектора. В този смисъл, големите предприятия носят над 60 процента по-високи възнаграждения от средното за сектора, обобщи икономистът и допълни, че в раздела големи предприятия в строителство на съоръжения възнагражденията са дори и по-големи, Средни заплати за квалифицирания персонал - ръководители, специалисти, техници и приложни специалисти, са доста по-високи, например при ръководни позиции в строителство на съоръжения, средната заплата, достига близо 8000 лева.
Най-търсената професия е строителната, посочи експертът, като се позова на последно проучване на Агенцията по заетостта и посочи, че става дума 23 000 заявки за наемане на квалифициране работници в следващите 12 месеца при това за всички професии и дейности в строителството.
Освен тези 23 000 строители, се търсят още над 5000 строителни техници, помощници в строителство - над 3000, строители-монтажисти - над 2100 души. По оценки недостигът на кадри в следващите 3-5 години в строителството ще е близо 18 000 души, каза икономистът.