Пет общини приемат половината от туристите в България, сочи проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), получено днес в БТА.
С почти 1,5 млн. посетители Несебър е най-туристически активната община през 2025 г. За същата година столицата е привлякла 1,3 млн. туристи, Варна - 1,2 млн., Пловдив - 410 000, а Балчик - 378 000, като водещите 5 общини формират 50 процента от туристическия поток в страната, сочи проучването.
Челната десетка се допълва от Велинград, Банско, Бургас, Хисаря и Самоков, като с тези се изчерпват и общините, които са били посетени от над 200 000 туристи в рамките на годината. С над 100 000 посетители са били общо 19 общини, като най-общо се разделят на три групи - курорти за морски и планински/спа туризъм и областни центрове, при които водеща роля играе градският туризъм и бизнес пътуванията. Разпределението между тези три основни вида е относително равномерно, като от над 9 млн. туристи, посетителите в морските общини са 3,5 млн. души, тези в големи градски общини - 3 млн., а в планинските и спа курортите - 2,5 млн. души.
От ИПИ отбелязват, че регионалните тенденции в броя на туристите са разнопосочни, като спрямо 2024 г. в повечето общини има повишение. Водещи по ръст са относително малки общини - Брезово край Пловдив регистрира 211 на сто ръст на годишна база, Свиленград - 153 на сто, Златарица - 109 на сто. Спадове има сред част от водещите туристически райони, като в Приморско броят на туристите е намалял с 11 на сто, в Созопол - с 2 на сто спрямо предходната година. Несебър отчита повишение от 4 на сто, столицата - 9 на сто.
Приходите
През 2025 г. общият размер на приходите на местата за настаняване достигат 1,4 млрд. евро, посочват от ИПИ. Концентрацията при приходите е по-висока, отколкото при посетителите, като в Несебър те са 382 млн. евро (27 на сто от всички), във Варна - 252 млн. евро (18 на сто), в столицата - 147 млн. евро (11 на сто). Взети заедно тези три общини отговарят за над една втора от всички приходи от нощувки в цялата страна. От ИПИ отбелязват, че това са само приходите от нощувки на местата за настаняване; в по-общ план, приходите на сектор „Хотели и ресторанти“ достигат 5,3 млрд. евро още през 2024 г., а останалото са различни заведения и услуги за хранене.
Профилът на посетителите
Профилът на посетителите в туристическите общини също е много различен, коментират от ИПИ. Лидер в дела на чужденците-посетители е Несебър (76 на сто), следван от Варна и Каварна (по 70 на сто). В по-южните части на Българското Черноморие делът на чуждестранните туристи варира в диапазона 25-30 на сто. В столицата той е 63 на сто, а в Пловдив - 40 на сто, което отразява ключовата роля на летището в София. Сред водещите планински курорти повече на чужденци разчита Банско (49 на сто) в сравнение със Самоков (30 на сто). От ИПИ отбелязват, че ролята на чужденците в приходите на местата за настаняване е още по-значителна от тази при броя на туристите, като в Несебър постъпленията от чуждестранни туристи формират 83 на сто от общите, в Каварна - 79 на сто, в столицата - 75 на сто.
Ролята на туристическия сектор в местните икономики
От ИПИ изтъкват, че ролята на туристическия сектор в местните икономики проличава в дела на сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в общата добавена стойност. В няколко черноморски общини отрасълът допринася за над половината икономическа активност - 56 на сто в Приморско, 55 на сто в Несебър и 54 на сто в Созопол. Във Варна делът на сектора е 9 на сто, в столицата - 2,5 на сто. В планинските курорти ролята на хотелите и ресторантите е по-ниска в сравнение с морските, като в Банско секторът създава 36 на сто от добавената стойност, в Самоков - 23 на сто, най-вероятно за сметка на други свързани услуги.
Проучването на ИПИ е в рамките на инициативата му „265 истории за икономика“ (www.265obshtini.bg) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни. Данните за туризма за първи път се публикуват на страницата на инициативата, посочват от ИПИ. Представените данни са от наблюдението на Националния статистически институт на местата за настаняване, което включва всички места с над 10 и повече легла, което може да изключи някои видове туризъм, особено краткосрочно отдаване през онлайн платформи, уточняват от ИПИ и допълват, че в общините, в които има много малък брой такива, данните са обект на статистическа тайна.