Финансовите пазари навлизат в новата седмица след нов период на силни колебания, в който войната в Близкия изток, движенията при енергийните цени и пренастройването на очакванията за лихвената политика останаха водещите фактори за инвеститорите. През изминалите дни акциите в САЩ и Европа останаха под натиск, доходността по облигациите се повиши, а пазарите продължиха да се движат почти изцяло от новините около Иран, Ормузкия проток и перспективите за продължителност на конфликта. Според „Оанда“ (OANDA) пазарите са останали в режим на силна несигурност, като периодите на склонност към риск са били кратки, а по-голямата част от времето е доминирало „настроението за избягване на риска“. Компанията отбелязва още, че индексите S&P 500 и Nasdaq са се понижили до шестмесечни дъна, а ръстът на индекса на волатилността VIX е ясен знак, че тревожността на инвеститорите се засилва.
От Ройтерс акцентират на това, че войната в Иран и отражението ѝ върху енергийните пазари остават в центъра на вниманието на Уолстрийт. Според агенцията американският суров петрол е поскъпнал с над 70 на сто от началото на годината до около 100 долара за барел, а това вече се пренася към цените на бензина в САЩ и засилва опасенията, че потреблението може да отслабне. Джим Бейрд от „Плант Моран Файненшъл Адвайзърс“ (Plante Moran Financial Advisors) обобщава, че всякакви признаци за напредък в преговорите с Иран „биха допринесли значително за успокояване на инвеститорите и подобряване на настроенията“, докато всеки сигнал, че конфликтът може да се проточи, „би оказал натиск върху пазара“.
На този фон през миналите седмици централните банки до голяма степен запазиха лихвите без промяна, но именно техните послания доведоха до ново пренареждане на пазарните очаквания. Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в „Ес енд Пи Глоубъл Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence), посочва, че пазарите вече следят не толкова самите решения, колкото начина, по който централните банки оценяват риска от войната за инфлацията и растежа. По думите му Управлението за федерален резерв, Европейската централна банка и „Банк ъв Ингланд“ са изправени пред избор дали да „пренебрегнат“ краткосрочния инфлационен ефект от енергийния шок и да подкрепят растежа, или да заемат по-рестриктивна позиция, за да предотвратят ново ускоряване на инфлацията.
Именно затова новата седмица ще бъде важна не само заради статистиката, но и защото ще донесе първите по-ясни индикации как бизнесът е усетил вече продължителния конфликт. Според Джинги Пан и Крис Уилямсън от „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s) предварителните индекси на мениджърите по поръчките за март вече са дали „първите индикации“ за това как войната в Близкия изток се е отразила на компаниите по света. Те подчертават, че на преден план сега е въздействието върху инфлацията, тъй като по-високите енергийни цени се пренасят бързо към транспортните и горивните разходи, но пазарите ще следят и доколко фирмите успяват да прехвърлят тези разходи върху клиентите.
От „Райфайзен Рисърч“ (Raiffeisen Research) предупреждават, че четири седмици след избухването на войната в Близкия изток ситуацията за глобалните акции остава напрегната и че при продължително затваряне на Ормузкия проток рискът от по-трайно високи цени на петрола и ускоряване на инфлацията става все по-голям. В седмичния си преглед банката отбелязва, че събитията в Залива засега „ще задават тона на глобалните борси“ и че вече се оформя по-неблагоприятен сценарий за акциите, защото продължителното затваряне на Ормуз „имплицира трайно по-високи цени на петрола и съпътстващо ускоряване на инфлацията“, което би натежало върху печалбите на компаниите .
Сходна е оценката и на „Хелаба Рисърч енд Адвайзъри“ (Helaba Research & Advisory). В седмичния си обзор банката посочва, че пазарите продължават да се движат нагоре и надолу според всяко ново изявление на Доналд Тръмп за възможно примирие или ескалация, като цената на барел петрол понякога се е променяла с 10 долара в рамките на деня. От банката приемат, че войната с Иран вероятно ще продължи още няколко седмици и вече адаптират прогнозите си за Германия, САЩ, лихвите, петрола и златото. „Хелаба“ изрично отбелязва, че високата цена на петрола е засилила инфлационните опасения, което е повишило доходността по облигациите, а 10-годишните германски облигации вече са преминали прага от 3 на сто .
За еврозоната предстоящата седмица ще бъде важна най-вече заради инфлацията и индикаторите за доверие. „Райфайзен Рисърч“ очаква общата инфлация в еврозоната през март да се ускори до 2,7 на сто, а основната да остане около 2,4 на сто, като това би било „първият осезаем ценови ефект“ от конфликта между САЩ и Иран върху потребителските цени. Банката посочва, че бензинът вече е поскъпнал осезаемо на месечна база и че затрудненията в Ормузкия проток засягат не само петрола и газа, но и редица индустриални суровини и междинни продукти, което увеличава натиска по веригите на доставки .
От същия анализ става ясно, че във вторник с нетърпение се очакват предварителни данни за инфлацията за март. „Райфайзен Рисърч“ очаква икономическото доверие в еврозоната (чийто индекс се определя от Европейската комисия) да се понижи до 96,8 пункта от 98,3 пункта, а доверието в услугите – до 3,9 пункта от 5 пункта, докато индустриалното доверие вероятно ще остане слабо отрицателно около минус 7 пункта. В сряда следват PMI за промишлеността в Испания и Италия, както и данните за безработицата в еврозоната.
В Германия, която остава особено чувствителна към цените на енергията, ключови ще бъдат предварителните данни за инфлацията и впоследствие индексът „Ифо“ (Ifo) за бизнес климата. „Хелаба“ очаква германската инфлация през март да се ускори до 2,8 на сто на годишна база, като това ще бъде първият официален показател, в който ясно ще се види ефектът от по-високите цени на петрола. Банката вече понижи прогнозата си за растежа на германската икономика през 2026 г. до 1 на сто от 1,5 на сто по-рано и предупреждава, че по-високите енергийни разходи ще ограничат частното потребление, производството и инвестициите .
В САЩ вниманието ще бъде насочено към поредица от данни, които ще дадат представа дали икономиката навлиза в по-осезаемо забавяне. Според Ройтерс най-важен за инвеститорите ще бъде докладът за заетостта, който излиза в края на седмицата и за който се очаква ръст от около 55 000 работни места при безработица от 4,4 на сто. Джеймс Рейгън от „Ди Ей Дейвидсън“ (D.A. Davidson) коментира, че предвид слабите предходни данни „всяка положителна цифра вероятно ще бъде добра за пазара“. В същото време Дейвид Бианко от Ди Дабълю Ес (DWS) предупреждава, че пазарът на акции следи много внимателно и покачването на доходността по облигациите, защото то влияе върху ипотеките, устойчивостта на държавния дълг и оценките на акциите.
„Комерцбанк“ (Commerzbank) също вижда натоварена седмица за американските пазари. Банката посочва, че още в началото на периода с напрежение ще се следят продажбите на дребно в САЩ, като след спада през януари се очаква ръст от 0,4 на сто, а данните за индустриалното производство ще покажат дали подобрението в настроенията на индустрията се пренася в реалната активност. По отношение на пазара на труда „Хелаба“ прогнозира ръст от около 75 000 работни места през март след слабия февруарски резултат, като подчертава, че това по-скоро би било корекция след предходния слаб месец, а не знак за нов силен импулс .
В Азия също основният акцент ще бъде върху първите реални признаци дали енергийният шок започва да натежава на региона. Според анализа на „Ес Енд Пи Глоубъл“ (S&P Global) в Япония войната е едновременно инфлационен шок и шок по линия на предлагането, тъй като страната е силно зависима от петрола от Близкия изток. Затова инвеститорите ще следят внимателно данните за инфлацията, продажбите на дребно и промишленото производство, както и PMI индексите. В Китай, освен PMI, важни ще бъдат данните за промишленото производство и търговията на дребно. „Комерцбанк“ отбелязва, че за китайското производство се очаква лек спад на годишна база, но за търговията на дребно консенсусът предвижда умерено увеличение, което може допълнително да подобри настроенията спрямо Китай.
Сред отделните страни в азиатско-тихоокеанския регион внимание ще има и към Австралия, където инфлационните данни ще покажат дали натискът върху цените остава достатъчно силен, за да оправдае допълнително затягане на политиката. Крис Уилямсън припомня, че Австралия вече е реагирала на енергийния скок с повишение на лихвите, а пазарите започват да отразяват подобни очаквания и за други големи централни банки.
От „Хаспа“ (Haspa) обобщават, че пазарите са останали „на влакче в увеселителен парк“, тъй като оптимистични и разрушителни новини от Близкия изток се редуват почти ежедневно. Банката посочва, че след рязкото влошаване на индекса Цет Е Ве (ZEW) през предходната седмица и германският индекс „Ифо“ е показал осезаемо влошаване, особено при очакванията, тъй като компаниите вече отчитат риска от по-високи енергийни разходи, по-високи лихви и възможни смущения във веригите на доставки. По оценка на „Хаспа“ всичко друго освен „осезаемо покачване“ на инфлацията през март би било изненада, макар банката да смята, че пазарните очаквания за серия от повишения на лихвите от ЕЦБ през 2026 г. са прибързани.
Като цяло новата седмица ще бъде определена от три основни въпроса. Първият е дали предварителните PMI индекси ще потвърдят, че войната вече започва да подкопава поръчките, производството и бизнес доверието. Вторият е дали инфлационните данни в Европа ще покажат по-рязко пренасяне на енергийния шок към потребителските цени. И третият е дали американските данни за продажбите на дребно, индустрията и заетостта ще успеят да убедят пазарите, че икономиката остава устойчива въпреки скъпата енергия и нарастващата несигурност.
На този етап тонът остава предпазлив. Както отбелязват от „Райфайзен Рисърч“, колкото по-дълго конфликтът продължава, толкова по-осезаемо ще стават щетите за реалната икономика и за печалбите на компаниите . А според „Хелаба“ пазарите все още не показват паника, но вече са навлезли в фаза, в която всяка нова новина за войната, петрола, инфлацията или централните банки може бързо да преначертае настроенията.
Европа, Близък изток и Африка
В Европа централно място ще заемат инфлационните данни, които ще покажат първите по-ясни ефекти от енергийния шок. Очаква се инфлацията в еврозоната да се ускори осезаемо през март, като прогнозите сочат ръст на потребителските цени до около 2,6 на сто.
Данните ще включват националните отчети на Германия, Франция и Италия, както и предварителна оценка за целия валутен съюз. Изказванията на представители на Европейската централна банка през седмицата ще бъдат внимателно следени за сигнали относно бъдещата парична политика.
Икономически данни за инфлацията ще публикуват и страни извън еврозоната. В Полша се очаква значително ускорение на цените, докато в Швейцария прогнозите сочат умерено повишение.
Във Великобритания ще бъде публикуван протоколът от заседанието на Комитета по финансова политика на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), който може да даде допълнителна яснота за напрежението на пазара на държавни облигации.
В Близкия изток вниманието ще бъде насочено към решенията на централните банки. Очаква се централната банка на Израел да запази основната лихва без промяна на равнище от 4%, докато Египет също вероятно ще остави разходите по заемите непроменени на фона на валутен натиск и по-високи цени на горивата.
Северна Америка
Заетостта в САЩ вероятно е отбелязала възстановяване през март след един от най-значителните спадове в броя на заетите от началото на пандемията, като данните продължават да показват нестабилна динамика на пазара на труда.
Според медианната оценка от анкета на „Блумбърг“, проведена преди публикуването на официалния доклад в петък, икономистите очакват създаването на около 60 000 работни места за месеца след спад от 92 000 през февруари. Прогнозите са равнището на безработицата да се запази на 4,4 на сто.
Броят на заетите не е нараствал в два последователни месеца от май миналата година, което показва пазар на труда без отчетлив импулс за наемане, но и без ясни признаци за рязко влошаване. В същото време войната в Близкия изток отново засилва инфлационните опасения сред домакинствата, най-вече чрез поскъпването на горивата.
Икономистите очакват частично възстановяване през март след слабите резултати през февруари, когато фактори като неблагоприятни метеорологични условия са оказали влияние върху строителството, както и върху секторите на развлеченията и хотелиерството. Допълнителен ефект може да дойде от възстановяването на заетостта в здравеопазването след края на стачката на над 30 000 служители на „Кайзер Пърманенте“ (Kaiser Permanente).
Комбинацията от слаб ръст на заетостта и повишен ценови натиск поставя на изпитание устойчивостта на потребителите. Очаква се данните за продажбите на дребно, които ще бъдат публикувани в сряда, да покажат, че търсенето е останало стабилно през февруари, подпомогнато от възстановяване при покупките на автомобили. Без да се включват автокъщите и бензиностанциите, икономистите прогнозират ръст от 0,3 на сто.
Членовете на Управлението за федералния резерв продължават да балансират между устойчивото потребление и умереното наемане на работна ръка от една страна и риска от ново ускоряване на инфлацията, подхранено от по-високите разходи за енергия – от друга. В този контекст вниманието ще бъде насочено към участието на президента на УФР Джером Пауъл в дискусия в Харвардския университет в понеделник, където се очаква той да коментира влиянието на войната върху инфлацията и заетостта.
От „Блумбърг икономикс“ очакват броят на заетите извън селското стопанство да се увеличи с около 80 000, което би било достатъчно за стабилизиране на безработицата при текущите демографски тенденции и растеж на работната сила.
Сред другите важни данни за седмицата е индексът на производствената активност на „Института за управление на доставките“ (Institute for Supply Management), който се очаква да покаже трети пореден месец на разширяване – за първи път от 2022 г.
В Канада данните за брутния вътрешен продукт за януари, заедно с предварителната оценка за февруари, може да сигнализират за слаб икономически растеж. Обобщението на обсъжданията на „Банк ъв Канада“ (Bank of Canada) ще даде повече яснота за решението ѝ да запази лихвените проценти без промяна, а данните за външната търговия вероятно ще покажат продължаващ дефицит на фона на търговските напрежения със САЩ.
Министрите на енергетиката и финансите от Г-7 ще проведат виртуална среща в началото на седмицата, като темата за енергийните пазари и инфлацията ще бъде във фокуса на дискусиите.
Азиатско-тихоокеанският регион
Икономическият календар за Азия ще даде ранна оценка за състоянието на търсенето и икономическата активност в региона на фона на поскъпващата енергия и нарастващата глобална несигурност.
Седмицата започва с публикуване от „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) на обобщение на мненията от последното заседание на централната банка. Индия ще представи данни за промишленото производство за февруари, както и информация за фискалния дефицит от началото на годината.
Във вторник вниманието ще бъде насочено към инфлацията в Токио, както и към данните за пазара на труда и търговията на дребно в Япония, които ще дадат индикации за ценовия натиск и потреблението в страната.
„Резервната банка на Австралия“ (Reserve Bank of Australia) ще публикува протокола от последното си заседание, на което беше прието второ поредно повишение на лихвените проценти.
Сряда ще бъде ключов ден с публикуването на проучването „Танкан“ (Tankan) в Япония и серия от PMI индекси за производството в региона, включително за Китай, Южна Корея и икономики от Югоизточна Азия. Данните ще покажат в каква степен енергийният шок вече влияе върху индустриалната активност.
Австралия ще публикува данни за разрешителните за строеж, а Индонезия – за инфлацията и търговския баланс. В края на седмицата Южна Корея ще отчете инфлацията за март, а Индия – PMI за производството.
Латинска Америка
В Латинска Америка централната банка на Колумбия може да повиши основния лихвен процент за втори пореден път, като консенсусът е за увеличение със 100 базисни пункта.
В Бразилия ще бъдат публикувани редица ключови икономически данни, включително за промишленото производство, пазара на труда, бюджетния баланс и инфлацията.
Чили ще представи данни за икономическата активност, производството на мед и протокола от последното заседание на централната банка. Страната е изправена пред двойно предизвикателство – по-висока инфлация заради поскъпването на горивата и риск от по-ниски цени на медта при забавяне на глобалния растеж.
В Перу се очаква инфлацията да се ускори за пети пореден месец, след като енергийната криза и глобалният скок на цените на горивата оказаха натиск върху цените.
Като цяло седмицата ще бъде ключова за оценката дали глобалната икономика започва да усеща по-силно ефектите от енергийния шок. Данните за инфлацията, заетостта и бизнес активността ще бъдат основните ориентири за инвеститорите и централните банки в условията на продължаваща геополитическа несигурност.