Петролът поевтинява леко заради намалените очаквания за световното търсене

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес след ръста през предходните сесии, тъй като вниманието на инвеститорите се насочи към перспективите за по-слабо световно търсене. Същевременно липсата на напредък за отварянето на Ормузкия проток продължава да поддържа опасенията за доставките от Близкия изток, предаде Ройтерс.
Фючърсите на сорта Брент от Северно море поевтиняха с 8 цента, или 0,09 на сто, до 88,90 долара за барел към 09:15 ч. българско време. Така те отстъпиха от печалбите, натрупани през последните шест сесии.
Американският лек суров петрол (WTI) понижи цената си с 15 цента, или 0,18 на сто, до 83,12 долара за барел след пет поредни сесии на поскъпване.
Високопоставен ирански източник заяви вчера, че няма напредък в преговорите за възстановяване на временното споразумение, договорено през юни, както и за определяне на график за неговото изпълнение.
„Почти нямаше ново развитие между САЩ и Иран, като двете страни остават в задънена улица“, посочиха анализатори на нидерландската банка Ай Ен Джи (ING).
Според тях последната мащабна атака с дронове срещу руското пристанище Новоросийск изглежда не е засегнала петролната инфраструктура, като към момента няма съобщения за щети по петролните терминали.
При липсата на промяна в перспективите за отварянето на Ормузкия проток, което беше основен фактор за поскъпването на петрола през последната седмица, инвеститорите насочиха вниманието си към сигналите за отслабване на търсенето.
Допълнителен натиск върху котировките оказаха неочаквано силното увеличение на запасите от суров петрол в САЩ и понижените прогнози за потреблението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Международната агенция за енергията (МАЕ).
Търговските запаси от суров петрол в САЩ са нараснали със 17,4 млн. барела до 424,4 млн. барела през седмицата, приключила на 7 август, показаха данни на американската Администрация за енергийна информация (EIA). Това е най-голямото им седмично увеличение от януари 2023 г., като запасите достигат най-високото си равнище от 5 юни.
Резултатът се размина значително с очакванията. Анализатори, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха запасите да намалеят с 1,4 млн. барела. Ръстът им е отчетен на фона на силно свиване на американския петролен износ.
ОПЕК понижи вчера за четвърти пореден месец прогнозата си за растежа на световното търсене на петрол през 2026 г. Организацията вече очаква увеличение с 580 000 барела дневно.
Значително по-песимистична е оценката на МАЕ. Агенцията прогнозира световното потребление да се свие с 1,6 млн. барела дневно през тази година спрямо очакван спад от 1 млн. барела дневно в предходния ѝ доклад. Като фактори за по-слабото търсене се посочват високите цени и ограниченото предлагане вследствие на войната между САЩ, Израел и Иран.
Продължаващата безизходица в преговорите между Вашингтон и Техеран за прекратяване на войната в Персийския залив обаче ограничава спада на цените.
„Ситуацията със сигурността на корабоплаването в тези води се е влошила допълнително, което принуждава корабите да изключват сигналите си. Това намалява прозрачността на корабоплаването и затруднява пазара да проследява и оценява действителните равнища на предлагането“, посочиха анализатори на „Хайтун Фючърс“ (Haitong Futures).