Планът на Доналд Тръмп да завземе и съживи петролната индустрия на Венецуела е изправен пред предизвикателства

Планът на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрола над петролната индустрия на Венецуела и да поиска от американските компании да я съживят след операцията по залавянето на венецуелския държавен глава Николас Мадуро вероятно няма да окаже моментално въздействие върху цените на петрола, пише в свой анализ Асошиейтед прес.
Петролната индустрия на Венецуела е в лошо състояние след години на липса на инвестиции и международни санкции. Може да отнеме години и значителни инвестиции, преди производството да се увеличи драстично.
Някои анализатори обаче са оптимисти, че Венецуела може доста бързо да удвои или дори утрои настоящите си нива на производство на петрол, което сега е около 1,1 милиона барела петрол на ден.
„Макар че мнозина съобщават, че петролната инфраструктура на Венецуела не е пострадала от военните действия на САЩ, тя е в упадък от много години и ще отнеме време да бъде възстановена“, обясни Патрик Де Хаан, главен петролен анализатор в компанията „Газбъди“ (Gasbuddy).
За американските петролни компании ще е необходим стабилизиране на властта в Каракас, преди да са склонни да инвестират сериозно във Венецуела, а политическата картина остава неясна. Президентът Тръмп заяви, че САЩ ще управляват Венецуела, докато настоящият вицепрезидент на Мадуро - Делси Родригес твърди, че Мадуро трябва да бъде възстановен на власт.
Ако САЩ успеят в намеренията си да управляват страната, мнозина ще са на мнение, че американските енергийни компании биха могли да се включат и да съживят венецуелската петролна индустрия доста бързо, каза Фил Флин, старши пазарен анализатор в „Прайс Фючърс Груп“ (Price Futures Group).
При положение, че Венецуела успее да се превърне в голям производител на петрол, Флин смята, че „това би могло да затвърди по-ниските (петролни) цени в дългосрочен план“ и да окаже по-голям натиск върху Русия.
Президентът Тръмп дори допусна, че САЩ може да субсидират петролни компании, за да им позволят да възстановят енергийната инфраструктура на Венецуела. В интервю за Ен Би Си, излъчено снощи, той обясни, че нова може да отнеме по-малко от 18 месеца.
Не се очаква значителна промяна в цените на петрола, тъй като в момента на световния пазар има излишък от петрол, а Венецуела е член на ОПЕК.
В днешната азиатска търговия петролът продължи да поевтиня, като сортът Brent от Северно море загуби 0,23 на сто до 61,62 долара за барел, а американският лек суров петрол West Texas Intermediate - 0,31 на сто до 58,14 долара за барел.
Доказани петролни резерви
Венецуела разполага с най-големите доказани запаси от суров петрол в света, които възлизат на приблизително 303 милиарда барела по данни на Управлението за енергийна информация (EIA) на САЩ. Това представлява около 17 процента от всички световни петролни резерви. След Венецуела с най-големи доказани резерви са Саудитска Арабия (267 милиарда барела) и Иран (209 милиарда барела), докато САЩ са по-надолу в класацията със 74 милиарда барела.
Това обуславя интереса на международните петролни компании към залежите на Венецуела. Говорителят на американския петролен гигант „КонокоФилипс“ (ConocoPhillips) Денис Нус посочи, че компанията „следи развитието на събитията във Венецуела и потенциалните им последствия за глобалното енергоснабдяване и стабилност. Би било преждевременно да се спекулира за бъдещи бизнес дейности или инвестиции“, допълни той.
„ЕксънМобил“ (Exxon Mobil) не отговори на молбата на АП за коментар по темата.
„Шеврон“ (Chevron) е единствената американска компания с значителни операции във Венецуела, където произвежда около 250 000 барела на ден. „Шеврон“, която за първи път инвестира във Венецуела през 20-те години на миналия век, развива дейност в страната чрез съвместни предприятия с държавната компания „Петролеос де Венесуела“ (Petroleos de Venezuela, PDVSA).
„Шеврон“ продължава да се фокусира върху безопасността и благосъстоянието на служителите си, както и върху целостта на активите си. Ние продължаваме да работим в пълно съответствие с всички приложими закони и регламенти“, заяви говорителят на компанията Бил Турен.
Дори и с тези огромни запаси обаче Венецуела произвежда по-малко от 1 процент от световния суров петрол. Корупцията, лошото управление и икономическите санкции на САЩ доведоха до постоянен спад на венецуелските добиви, които са възлизали на 3,5 милиона барела на ден през 1999 г.
Проблемът не е в намирането на петрол. Въпросът е в политическата обстановка и в това дали компаниите могат да разчитат на правителството да спазва договорите си. През 2007 г. тогавашният президент Уго Чавес национализира голяма част от производството на петрол и накара големи компании като „ЕксънМобил“ и „КонокоФилипс“ да напуснат Венецуела.
„Проблемът не е само в лошото състояние на инфраструктурата, а по-скоро в това как да накараш чуждестранните компании да започнат да инвестират, преди да имат ясна представа за политическата стабилност, договорната ситуация и други фактори“, каза Франсиско Моналди, директор на програмата за енергетика в Латинска Америка в тексаския университет Райс.
„Според прогнозите, за да увеличи производството си от един милион барела на ден – колкото произвежда днес – до четири милиона барела, Венецуела ще се нуждае от около десетилетие и около сто милиарда долара инвестиции“, добави Моналди.
Силно търсене
Венецуела произвежда тежък суров петрол, който е необходим за производството на дизелово гориво, асфалт и други горива за тежката индустрия. Дизелът е в недостиг по целия свят поради санкциите върху петрола от Венецуела и Русия и поради факта, че по-лекият суров петрол от САЩ не може лесно да го замести.
Преди години американските рафинерии на брега на Мексиканския залив бяха оптимизирани да обработват тежък суров петрол, докато производството на петрол в САЩ спадаше, а доставките от Венецуела и Мексико бяха в изобилие. Затова американските рафинерии биха пожелали по-голям достъп до венецуелския суров петрол, защото това би им помогнало да работят по-ефективно, а и цената му е малко по-ниска.
Увеличаването на производството във Венецуела би улеснило и натиска върху Русия, защото Европа и останалият свят биха могли да получават повече от необходимия им дизел и тежък петрол от Венецуела, което може да намали покупките им от Русия.
„За Русия би било от голяма полза колапса на петролната индустрия във Венецуела. Причината е, че двете страни са били конкуренти на световните пазари“, обясни Флин.
Сложна правна картина
Според Матю Уаксман, професор по право в Колумбийския университет, който е бил служител по националната сигурност в администрацията на президента Джордж У. Буш, завземането на контрола над ресурсите на Венецуела отваря допълнителни правни въпроси.
„Например, голям проблем ще бъде кой всъщност притежава петрола на Венецуела“, посочи Уаксман, според когото „окупационна военна сила не може да се обогатява, като взема ресурсите на друга държава, но администрацията на Тръмп вероятно ще твърди, че венецуелското правителство никога не ги е притежавало законно“.
„Виждаме как администрацията говори много пренебрежително за международното право, когато става въпрос за Венецуела“, изтъкна той.