По-високата инфлация в членките на еврозоната от Централна и Източна Европа заплашва конкурентоспособността на паричния съюз

Инфлацията в страни членки на еврозоната от източната част на валутния съюз (познати под абревиатурата EАCEE - Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Хърватия) е значително над общото за еврозоната ниво. И това е така още от 2021 година. Разликата се стопи през последните месеци, но остава съществена при базовата инфлация, в която не влизат цените на енергията и храните. Това отбелязва в свой анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка, Матео Фалагиарда, старши икономист в институцията.
В случай, че в един паричен съюз, каквато е еврозоната, тези натрупани различия се окажат устойчиви, то те могат да влошат конкурентоспособността на отделните страни. А това на свой ред може да отключи специфични за всяка една страна уязвимости, като влошаване на баланса по текущите сметки, по-висока външна задлъжнялост, отслабване на потреблението и растяща безработица. Така че ако искаме да се справим с набелязаните рискове, от значение ще е да проумеем какви са причините за високата инфлация, се посочва още в анализа.
Световните шокове имат огромно въздействие
Сравнително по-високата инфлация в централно и източноевропейския фланг на еврозоната се дължи отчасти на уязвимостта на страните в региона към последните неблагоприятни световни сътресения: прекъсвания в световните вериги на доставка, дисбаланса при търсенето и предлагането след пандемията и последиците от нахлуването на Русия в Украйна. Тези сътресения връхлетяха всички европейски икономики. Но въздействието беше усетено по-силно в Централна и Източна Европа, отчасти поради няколко отделни структурни характеристики на тези икономики. 
Първата произтича от факта, че производството в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната е енергийно по-интензивно от средните нива в еврозоната. Това е се дължи на енергийно по-интензивните сектори (като производство и транспорт) и по-малкото енергийноефективни сгради и уреди. 
На второ място - делът на енергията и храните в потребителската кошница, тук е по-висок от средния за еврозоната. Това е характерен белег за икономики с по-ниски средни доходи. 
Трето – повечето от тези икономики зависеха в голяма степен от вноса на енергия от Русия, преди началото на войната. А това автоматично ги правеше далеч по-уязвими при смущения в енергийните доставки. 
И накрая, тези страни са много силно вплетени в световните производствени вериги, така че всеки проблем има много по-силен ефект.
Ценовият натиск се дължи и на вътрешни причини 
Външните сътресения са незаобиколим фактор за инфлационните разминавания, но такива са и вътрешните причини. Колко от производствения натиск (от ранната фаза в производството на стоки до разпространението им в търговските вериги) се пренася върху крайните потребителски цени зависи отчасти от това, каква степен от нормата си на печалба са склонни предприятията да жертват. Фирмите в еврозоната подобриха рентабилността си в последно време, с което компенсираха реалните загуби на печалба в миналото и изградиха защитни стени пред високата несигурност. Печалбата на единица продукция беше по-голяма именно в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната, с което и въздействието върху местните цени беше по-голямо. По-големия ръст на нормата на печалба от единица продукция при тази група от държави отразява вероятно и по-силния производствен натиск, произтичащ най-вече от смущенията в производствените вериги, но и дължащ се на по-слабата конкуренция между фирмите. Последното е особено валидно за по-малките държави в региона. 
Условията на трудовия пазар остават "затегнати" във всички централно- и източноевропейски страни членки на еврозоната. Равнището на безработицата е невиждано ниско, а устойчивият недостиг на работна ръка води до солидно покачване на възнагражденията, без да има подобряване на производителността. 
Това вкарва допълнителен инфлационен натиск при ограничен риск от спиралата "цена - заплата".  Недостатъчното наличие на свободна работна ръка се дължи и на неблагоприятните демографски тенденции в тези страни спрямо еврозоната като цяло. Тези тенденции са резултат от изходящата миграция на висококвалифицирани млади хора и бързото застаряване на населението.
По-силния вътрешен ценови натиск и сравнително по-високата инфлация в страните от Централна и Източна Европа, които са част от еврозоната, по всяка вероятност оказва и временно влияние върху реалните лихвени равнища. Ръстът на цените в региона започна по-рано и беше по-силен спрямо останалата част на еврозоната и кредитополучателите в тези държави временно се "радват" на спада в реалната стойност на остатъчните им задължения. И двата фактора, обединени с устойчивите трудови пазари, спокойно могат да подкрепят едно по-стабилно вътрешно потребление и кредитна динамика. 
Анализът подкрепя тезата, че първоначалният скок на инфлацията в централно- и източноевропейските страни членки на еврозоната се дължи най-вече на външни сътресения в световен мащаб. Изчисленията сочат, че те имат водеща роля в тласкането на инфлацията над агрегираните стойности за еврозоната. В същото време обаче моделът показва, че вътрешният ценови натиск същоима  влияние за растящите инфлационни различия в еврозоната. И макар външните източници на инфлация да отслабнаха от края на 2022 година, то става ясно, че местните фактори са продължили да оказват силно въздействие върху инфлационните процеси в последно време. 
Различията при основната инфлация в централно- и източноевропейските страни членки спрямо еврозоната започнаха да намаляват със спада на енергийните цени и превъзмогването на проблемни области на производствените вериги. Вътрешният ценови натиск от друга страна, дължащ се на специфични причини, посочени по-горе, поддържа базовата инфлация устойчиво висока в тези страни спрямо средните темпове за еврозоната. 
Същевременно високата натрупана инфлация води до повишаване на относителното ценово равнище, подкопавайки ценовата конкурентоспособност, за което говори и силното повишаване на реалния ефективен валутен курс. Всичко това дава основание да се предположи, че тези страни могат да станат в по-голяма степен уязвими на външните процеси и свързаните с това последици. 
Подобни тенденции изтъкват необходимостта от политически действия. Тъй като паричната политика сама не може да се справи със специфични за страните процеси, то националните фискални и структурни политики са далеч по-пригодни да притъпят остротата на възможните рискове. Точният политически отговор ще зависи от специфичните характеристики на всяка отделна страна. Краткосрочно погледнато, по-строгата фискална политика би подкрепила усилията за потискане на инфлационния натиск, подхранван от вътрешното потребление. В допълнение може да се каже, че структурните политики могат да подкрепят конкурентоспособността на тези икономики, техния потенциал за растеж и устойчивостта им на бъдещи сътресения. Те могат да насърчат инвестициите в нововъведения и в човешки капитал, заедно с укрепването на умението за приспособяване към промените.