Алварес-Галван представи резултати от последните проучвания на ОИСР в областта на дигиталното образование, сред които международното изследване на политиките за дигитално обучение, обхванало 37 образователни системи, включително България. Той посочи, че България е сред малкото страни, които не само имат национална стратегия за дигитална трансформация (2020–2030), но и включват в нея конкретни цели и инициативи, свързани с изкуствения интелект.
Според него страната прилага централни насоки и правила за киберсигурност и провежда външни оценки на училищата, включващи използването на дигитални ресурси. Въпреки това, както и в много други държави, има нужда от по-ясно регулиране на прилагането на новите технологии в преподаването и ученето. "Почти всяка държава вече има стратегия за дигитално образование, но най-слабо развитата част остава оценяването и мониторингът на ефективността на тези практики", отбеляза Алварес-Галван.
Втората част на презентацията му беше посветена на връзката между дигиталните технологии и резултатите от ученето. Той представи изследване, изготвено по поръчка на Ирландия, което анализира пет типа технологии в класната стая – програмиране и роботика, медийна грамотност, разширена реалност и симулации, образователни игри и изкуствен интелект.
"Тези инструменти предлагат възможности за персонализирано обучение и по-голяма приобщеност, но всичко зависи от подготовката на учителите", каза Алварес-Галван. Сред рисковете той посочи икономическите неравенства и неравномерния достъп до дигитални ресурси.
Като примери за добри практики той посочи Франция, където програмата El Pilote проследява използването на дигитални технологии в училищата, и Нидерландия, където националната агенция Gamesnet координира рамковите споразумения с доставчици, за да гарантира качество и равен достъп до оборудване.
"Не е необходимо да изоставяме традиционните методи на преподаване, а да комбинираме дигитални и аналогови инструменти според нуждите на учениците", допълни той.