Подкрепата за еврото нараства след приемането му въпреки смесените нагласи преди това, сочи анализ на ЕЦБ

Подкрепата за еврото се увеличава осезаемо след въвеждането му, като първоначалните смесени нагласи постепенно се заменят с трайно положително обществено отношение. Това показва анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ) под заглавие "Любов от втори поглед: подкрепа за еврото преди и след приемането му", изготвен от експертите Фердинанд Дрехер и Нилс Хернборг. Според изследването закономерността се наблюдава във всички осем държави, присъединили се към еврозоната след 2002 година, на базата на данни от проучвания на Евробарометър. В Словения (присъединила се през 2007 г.), Кипър и Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Хърватия (2023 г.) обществената подкрепа за еврото се повишава значително след въвеждането му, независимо от първоначалните равнища на одобрение или скептицизъм.
 В последното проучване преди приемането на валутата обществените нагласи често са смесени, като подкрепата обикновено започва да нараства малко преди въвеждането - в периода, когато страната получава официално одобрение за присъединяване. Най-съществената промяна настъпва непосредствено след преминаването към еврото.
Данните показват, че средно подкрепата за еврото се увеличава с 11 процентни пункта между последното проучване преди въвеждането на валутата и първото след това. След приемането общественото мнение във всички държави се стабилизира в полза на европейската валута. Средно 73 на сто от гражданите подкрепят еврото, а 22 на сто – не, което представлява нетна подкрепа от 51 процента, уточняват авторите.
Положителната промяна се наблюдава във всички социално-демографски групи – независимо от възрастта, пола, образованието или местожителството (град или село) на анкетираните граждани.
Преди смяната на националната валута с еврото общественото мнение често е било разделено, отбелязват експертите. Основните опасения са свързани с възможно повишаване на цените, загуба на национална идентичност и ограничаване на икономическия суверенитет. Данни от проучвания на Flash Eurobarometer, проведени преди въвеждането на еврото, показват, че средно 74 процента от гражданите са се опасявали, че новата валута ще доведе до поскъпване на стоки и услуги. Около половината от анкетираните са изразявали тревога, че еврото ще заличи национални символи, а 40 процента – че ще доведе до загуба на контрол върху икономическата политика.
Сред причините за нарастването на подкрепата след приемането на еврото анализът посочва, че много от първоначалните страхове не се реализират. След като валутата стане част от ежедневието, хората свикват с нея и осъзнават нейните практически предимства. В повечето случаи потребителите забелязват, че промяната на валутата има ограничено влияние върху инфлацията, което допринася за намаляване на тревогите.
Същевременно ползите от въвеждането на еврото стават осезаеми - улеснени пътувания, трансгранични плащания (включително при пазаруване онлайн), намаляване на валутния риск, по-добри условия, предлагани от банките при техни продукти, засилено доверие на инвеститорите, което може да даде тласък на търговията и инвестициите. 
От гледна точка на идентичността проучванията показват, че тя е приспособима, посочват авторите. Това означава, че еврото не унищожава националната идентичност, а по-скоро добавя "европейски аспект", като с течение на времето самата принадлежност към еврозоната може да се превърне в основание за гордост и символ на европейска интеграция и стабилност, според тях.
В крайна сметка обществената подкрепа остава висока и продължава да нараства, тъй като еврото продължава да носи трайни практически ползи, допълва анализът. 
На фона на подготовката на България за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 година, анализът подчертава значението на ясната комуникация, прозрачността и внимателното планиране на прехода, за да се изгради доверие и да се осигури плавно преминаване към новата валута, се посочва в публикацията.