Подпомагането на ОСП е от решаващо значение за поддържане на земеделието в райони с природни ограничения, показва ново проучване

Без плащания от Общата селскостопанска политика (ОСП) големи части от райони с природни ограничения, като планини или земя в сухи или студени територии, биха били изложени на риск от изоставяне. Директните плащания и инвестициите по фондовете за развитие на селските райони спомагат за поддържането на земеделието и поминъка в селските райони в тези специални райони. Аналитичното резюме, публикувано днес от Европейската комисия (ЕК), също така показва, че фермите, разположени в райони с природни ограничения, са средно по-малко интензивни, с повече използване на земята, което е полезно за околната среда и биоразнообразието, като пасища, протеинови култури и угари.
Райони с природни или други специфични ограничения са тези, в които земеделието е по-трудно поради неблагоприятни условия като надморска височина, наклон, сухота, ниска температура, неблагоприятна текстура и каменисти терени. Тези райони могат също да бъдат повлияни от други фактори, които ги излагат на по-голям риск от изоставяне на земята. Районите с природни ограничения покриват 59 на сто от използваната земеделска площ в ЕС.
Земеделските стопани, извършващи дейността си в такава определена зона, могат да получат подпомагане на доходите от ОСП в допълнение към средното годишно плащане на хектар, за да компенсират недостатъците, причинени от съществуващите ограничения. В периода 2023-27 г. подкрепата на райони с природни или други специфични ограничения се предоставя от 23 стратегически плана на ОСП (сред които и българският) с планирани публични разходи от 18,7 милиарда евро, обхващащи 47 милиона хектара. Тази сума представлява 17 на сто от общото публично финансиране за развитие на селските райони и 6 на сто от общото публично финансиране на ОСП. Като цяло, плащанията на районите с природни или други специфични ограничения помагат за поддържането на екстензивни и с ниско вложение земеделски системи, които, макар и по-малко ефективни в икономическо отношение, произвеждат храна и фуражи в по-маргинални райони.
Това е първият път, когато Комисията прави такъв преглед на социално-икономическите и екологичните характеристики на стопанствата с търговска цел в райони с природни или други специфични ограничения в сравнение със стопанства извън тях, въз основа на данни от мрежата на ЕС за земеделска счетоводна информация.
От икономическа гледна точка стопанствата в райони с природни или други специфични ограничения са средно по-слабо ефективни, с по-нисък доход, по-нисък икономически размер и получават по-високи субсидии на хектар в сравнение с други ферми. Въпреки значителната подкрепа от ОСП, разликата в доходите между фермите, разположени в такива райони и извън тях, остава голяма, възлизаща на 20,4 на сто по-малко в планинските райони и 26,5 на сто по-малко в райони с природни или други специфични ограничения, различни от планините. Без обществена подкрепа значителна част от тези стопанства ще трябва да прекратят дейността си.
От гледна точка на околната среда данните показват, че фермите в райони с природни или други специфични ограничения използват по-малко суровини като минерални торове и пестициди. Например ферми, специализирани в полски култури в планински и непланински такива райони, използват съответно 55 и 26 процента по-малко минерални азотни торове в сравнение със същия вид ферми в други райони. По същия начин сред фермите, специализирани в трайни насаждения, разходите на хектар за пестициди и други продукти за растителна защита в планински и непланински стопанства в райони с природни или други специфични ограничения са съответно с 56 и 49 процента по-ниски, отколкото в останалите стопанства.
В допълнение към неблагоприятното въздействие върху околната среда в случай на неконтролирана и прекомерна употреба, тези суровини също имат важна икономическа стойност за фермерите. Съществуват и доказателства, че фермите в райони с природни или други специфични ограничения имат по-големи дялове от протеинови култури, пасища и угари, които са начини на използване на земята, доказано по-полезни за околната среда и биоразнообразието. Протеиновите култури подобряват плодородието на почвата и намаляват нуждата от синтетични торове. Угарите и пасищата намаляват риска от ерозия на почвата, поддържат биоразнообразието, подобряват биофизичните свойства на почвата и допринасят за поддържането на ландшафта. По същия начин диверсификацията на културите е важна агроекологична практика с положителен ефект върху няколко аспекта на околната среда, включително биоразнообразие, опрашване, контрол на вредителите, кръговрат на хранителните вещества, почвено плодородие и регулиране на водата. В райони с природни ограничения, които не са планини, диверсификацията на културите е по-висока, отколкото в други ферми. В планинските райони преобладават пасищата.
Повече от шестдесет типа местообитания, защитени съгласно Директивата за местообитанията, зависят или могат да се възползват от селскостопански дейности и биха били застрашени от изоставянето на земя, главно базирани на пасища, които обикновено се свързват с планински райони с природни или други специфични ограничения. Анализът показва, че има значително пространствено съвпадение между земеделските райони, в които се намират такива местообитания, и тези районите. Спирането на селското стопанство в такива случаи би довело до влошаване на екологичния им статус. Това не само би повлияло отрицателно на екосистемите, но би довело до загуба на ценни и признати традиционни пейзажи, както и на традиционни материални и нематериални елементи, като традиционни сгради, практики за преместване на паша и типични планински продукти, като някои видове сирене.
Позволяването на стопанствата в райони с природни или други специфични ограничения да излязат от производство вероятно ще доведе до общо намаляване на производството на храни в ЕС и последваща интензификация във вече интензивно управляваните земеделски земи. Следователно подпомагането на доходите от ОСП е от решаващо значение.