Представителите на поколението Z и милениалите, които вече са по-зрели и поемат ръководни роли, дефинират професионалното развитие по различен начин и често поставят на преден план стабилността, уменията и личното благополучие пред повишенията. Това сочи най-новото глобално проучване 2026 Gen Z and Millennial Survey на "Делойт" (Deloitte), съобщиха от компанията. Петнадесетото издание на изследването се базира на отговори на над 22 500 представители на поколението Z и милениали от 44 държави, допълнени с перспективи от бизнес експерти.
„Вече петнадесет години това проучване показва как представителите на поколението Z и милениалите реагират на промените и как допринасят за възникването им“, казва Силвия Пенева, управляващ съдружник в "Делойт България", цитирана в прессъобщението. „Те вече значително промениха пазара на труда и днес внимателно избират кога и при какви условия да кандидатстват за ръководни позиции и да вземат важни житейски решения. Тазгодишните резултати показват, че тези поколения са адаптивни и прагматични и имат ясни планове за собственото си развитие – дори когато икономическият натиск и бързите технологични промени правят средата по-рискова“, допълва Пенева.
Финансовият натиск променя хода на личните и професионалните планове
За пета поредна година разходите за живот са най-голямото притеснение и за двете поколения – далеч пред социалните теми, коментират от компанията. Под финансов натиск тези поколения често казват „може би по-късно“: макар и амбициозни, реалността на личните им финанси ги кара да отлагат ключови житейски решения.
Над половината от представителите на поколението Z (55 на сто) и милениалите (52 на сто) посочват, че са отложили големи житейски решения като създаване на семейство, допълнително образование или стартиране на собствен бизнес – заради финансовата си ситуация.
Достъпността на жилищата остава ключов фактор за професионалните решения: 69 на сто от поколението Z и 64 на сто от милениалите казват, че наличността и/или достъпността на жилища пряко влияе върху професионалните им решения и избора на място за работа.
Въпреки натиска, е налице финансов оптимизъм: 53 на сто от поколението Z и 45 на сто от милениалите очакват финансовото им състояние да се подобри през следващата година.
Ръководните позиции остават привлекателни, но само ако са устойчиви
Представителите на тези поколения искат ръководни роли, но не непременно веднага, отбелязват от компанията и допълват, че както и миналата година, само 6 на сто от поколението Z и милениалите посочват, че основната им професионална цел е да достигнат управленска позиция. Те се колебаят, защото се тревожат какво ще трябва да „жертват“, ако поемат такава роля.
Професионалните решения са с фокус върху дългосрочната перспектива, а не върху краткосрочните резултати, сочи изследването. Повечето представители на поколението Z и милениалите предпочитат бавен, постепенен напредък (44 на сто от поколението Z и 45 на сто от милениалите) или преминаване на позиция на същото ниво (21 на сто от поколението Z и 19 на сто от милениалите) пред бързи повишения (25 на сто от поколението Z и 21 на сто от милениалите). Те свързват ръководните роли с компромиси по отношение на личното благополучие: най-големите недостатъци според тях са стресът и прегарянето (50 на сто от поколението Z и 49 на сто от милениалите), прекомерната отговорност (50 на сто от поколението Z и 48 на сто от милениалите) и балансът работа - личен живот (41 на сто от поколението Z и 46 на сто от милениалите).
И все пак, мнозина искат да достигнат по-високи управленски позиции в бъдеще, отбелязват от компанията и посочват, че три четвърти от поколението Z (76 на сто) и две трети от милениалите (67 на сто) проявяват интерес към по-висока управленска роля в бъдеще.
Изкуственият интелект се внедрява по-бързо, отколкото организациите са готови
Близо три четвърти от представителите на поколението Z и милениалите (74 на сто) използват изкуствен интелект за изпълнение на ежедневните си задачи, което е значително увеличение спрямо миналата година (57 на сто от поколението Z и 56 на сто от милениалите), отбелязват от компанията. Макар че изкуственият интелект обикновено се възприема като средство за по-бърза работа и по-висока ефективност, качество на продукта и по-добър баланс работа–личен живот, част от респондентите смятат, че за организациите е трудно да поддържат темпото на тази нова технология. Участниците споделят и за дигитална умора, усилвана от нарастващия брой дигитални инструменти, които често са слабо интегрирани със съществуващите системи и работни процеси.
Поколението Z и милениалите използват изкуствения интелект като професионален ментор, сочат изводи от проучването. Те не го използват само, за да повишат ефективността и качеството на работата си, но и за да откриват възможности за учене и развитие (79 на сто от двете поколения), да търсят кариерни съвети (72 на сто от поколението Z и 69 на сто от милениалите) и да се справят със стреса на работното място (67 на сто от поколението Z и 65 на сто от милениалите).
Служителите и организациите им не са еднакво подготвени за AI. Поколението Z и милениалите смятат, че се адаптират към новата ситуация по-бързо от работодателите си. Една трета от респондентите посочват, че тяхната организация не е готова за предизвикателствата, които AI ще постави (67 на сто от поколението Z и 65 на сто от милениaлите), а друга една трета твърди, че наличните на работното място инструменти са само частично достъпни/полезни или изобщо не са достатъчни (33 на сто от поколението Z и 32 на сто от милениaлите).
В технологично оформена работна среда дигиталното претоварване е риск, коментират от компанията и посочват, че според проучването над половината от респондентите (58 на сто от поколението Z и 54 на сто от милениaлите) заявяват, че изпитват дигитална умора заради постоянни известия, бързата смяна на използваните инструменти и работата с множество платформи.
Наближава смяната на поколенията
С излизането в пенсия на бейби бумърите, организациите са под нарастващ натиск да запазят институционалното знание, като в същото време се подготвят за навлизането на поколението Алфа, чиито представители ще излязат масово на пазара на труда до края на десетилетието, коментират от компанията.
Загубата на знание е голям риск. Само 54 на сто от поколението Z и 60 на сто от милениaлите смятат, че техните екипи биха останали ефективни, ако ключов експерт напусне още утре. Те посочват, че недостатъчните стимули, ограниченията във времето, въпросите на конфиденциалността и честото текучество затрудняват ефективното споделяне на знания.
Ефектът на AI върху наемането на работа нараства. Почти една четвърт (23 на сто) казват, че организациите им са били принудени да създадат нови стартови позиции (entry-level) заради AI, но част от респондентите се тревожат за въздействието му върху работните места: 20 на сто от поколението Z и 17 на сто от милениaлите твърдят, че организациите им намаляват броя на стартовите позиции.
Поколението Z и милениaлите са оптимисти за бъдещето на началните позиции, коментират от компанията. На въпрос как използването на AI влияе върху стартовите позиции в техните организации, най-често посочваният отговор е, че благодарение на AI служителите на стартови позиции натрупват опит по-бързо (26 на сто от поколението Z и 28 на сто от милениалите), защото могат да се фокусират върху по-важни задачи (25 на сто от двете поколения) и да ускорят потенциалното си кариерно развитие (25 на сто от двете поколения).
„Поколението Z и милениaлите се адаптират към свят, който още от самото начало и постоянно изисква устойчивост. Те действат внимателно и селективно, при свои условия. Начинът, по който се справят с несигурността – как дефинират успеха, как виждат компромисите и общуват с работодателите – ще помогне да се определят правилата, с които поколението Алфа ще се сблъска, когато навлезе на пазара на труда след няколко години“, добавя Силвия Пенева. „Това илюстрира по-широката картина: това, от което поколенията се нуждаят, какво искат и какво очакват от заетостта, ще продължи да се развива и променя. Организациите, които следят промените и се развиват заедно с тях, осъзнавайки, че очакванията към работните места ще продължат да се променят, ще могат да изграждат системи, готови за тези промени", посочва още Пенева.
Пълният доклад е достъпен тук: Deloitte Gen Z and Millennial Survey 2026