Преходът към кръгова икономика следва да се разглежда не само като технологично и екологично предизвикателство, а преди всичко като социална трансформация, която засяга широк кръг от работещи, общности и икономически сектори. Това се посочва в анализ на тема "Кръговата икономика и въздействието ѝ върху безопасността и здравето при работа", който Икономическият и социален съвет (ИСС) прие на Пленарна сесия, съобщиха от организацията.
Съветът разглежда взаимовръзката между тях с фокус върху предизвикателствата и възможностите, които произтичат от прехода към устойчиви икономически модели. Акцентът е поставен върху идентифициране на потенциални рискове за работещите в нововъзникващи сектори и дейности, както и върху необходимостта от адаптиране на нормативната и институционалната рамка в областта на труда и безопасността и здравето при работа, е посочено в съобщението.
Анализът на връзката между кръговия модел и пазара на труда изисква цялостен подход, както към възможностите за създаване на устойчива, качествена заетост, така и към рисковете от нови форми на несигурност, социално изключване и неравенства, отбелязват от Съвета.
ИСС препоръчва политиките, свързани с въвеждането на кръговата икономика, да бъдат гъвкави, координирани и социално чувствителни, с акцент върху гарантиране на равнопоставен достъп до нововъзникващи възможности за заетост, подкрепа за преквалификация и обучение през целия живот, включване на синдикати, работодатели и гражданското общество в процеса на планиране на промяната и мерки за защита на уязвими групи в прехода към нови модели на труд.
Необходими са конкретни действия, които да осигурят, че никой няма да бъде изоставен в процеса на трансформация, и че социалната справедливост ще бъде водещ принцип при изграждането на кръговата икономика в България, се казва в документа. ИСС приема, че във връзка с технологии, материали, процеси и други свързани с кръговата икономика нововъведения, е необходимо да се направи критичен преглед на нормативните документи по безопасност и здраве на работното място и системата на национално ниво.
Пленарната сесия на ИСС прие и анализ на тема "Публично-частни партньорства в образователната и социална сфера: правнонормативна уредба, възможности, предизвикателства и препоръки". В него Съветът посочва, че публично-частните партньорства носят значителни ползи за най-уязвимите групи в обществото чрез подобряване на достъпа до качествени обществени услуги. Чрез мобилизиране на частен капитал и експертиза, публично-частните партньорства водят до по-бързо и по-ефективно реализиране на инициативи, които иначе биха били затруднени от ограничените ресурси на публичния сектор. Двете присъщи за социалните дейности функции – предоставянето на социални услуги и училищно образование, са традиционно свързани с публичния сектор – държавата или общината и съществува възможността за привличане на частни икономически оператори, които да осъществяват дейността в партньорство с и под надзор и контрол на държавата или местната власт, допълват от Съвета.
БТА припомня, че ИСС прие резолюция по Националния план за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход на пленарната си сесия, който отразява европейските политики за преход към нискоемисионна икономика, кръгова икономика и дигитализация.