Половината от работодателите – членове на АИКБ, смятат, че обявените мерки за вносни тарифи в САЩ не засягат пряко бизнеса им, сочи проучване

Половината от работодателите – членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), смятат, че обявените мерки за вносни тарифи в САЩ не засягат пряко бизнеса им. Една трета от респондентите отчитат, че мерките за 20 процента допълнителни мита за реципрочни тарифи ще окажат влияние на бизнеса, приблизително по десет на сто смятат, че мерките за 25 процента допълнителни мита да автомобили и авточасти и за производители на стомана, алуминий и производните им, ще окажат влияние върху бизнеса.
Това показват данни от анкетно проучване на АИКБ за ефектите от обявените санкции върху българските предприятия - членове на организацията, проведено в периода 7-11 април 2025 г., сред 620 члена на Асоциацията, публикувано на интернет страницата на организацията. 
По-малко от половината от респондентите (230) посочват, че обявените вносни тарифи не ги засягат директно. На следващо място (150) е групата на работодателите, които отчитат, че обявените вносни тарифи от САЩ засягат бизнеса им, тъй като участват във верига на доставка, посредством износ за друга държава, която изнася за САЩ. Най-често посочените държави, към които се изнася, са Нидерландия, Германия, Австрия, както и ЕС и европейско индустриално производство като цяло. Тези държави на свой ред изнасят за САЩ продукция на български бизнес, като текстилни продукти, автомобили, машини, мобилни и стационарни повдигателни машини и съоръжения, хидравлични крикове и дървообработващи машини, консерви, трикотажни облекла и аксесоари.
По-малък е броят на респондентите, които отчитат, че обявените тарифи оскъпяват директния им износ на стоки за САЩ, като най-често посочваните стоки са хидравлични цилиндри, козметични продукти, машини, трикотажни облекла и аксесоари.
Същият е процентът на работодатели, които отчитат друг начин на влияние на тарифите върху бизнеса. Очакванията за ефектите са свързани със свиване на икономическата активност, риск от рецесия в нашата икономическа зона, а при непостигане на трайни търговски решения – риск от депресия и значително ограничаване на инвестициите. Като най-често отбелязвани косвени ефекти се посочват: оскъпявани на стоките при отслабване на долара спрямо еврото, навлизане на азиатски стоки, машини и съоръжения масово на пазарите в Европа. Това предполага силен натиск върху българските производители и поставя въпроса за адекватни мерки за подкрепа и насърчаване на конкурентоспособността на българската икономика, отбелязват от АИКБ.
При специфичните сектори се посочват различни влияния - намалява вътрешното производство, засегнато от митата, и респ. намалява консумацията на електроенергия на вътрешен пазар, което може да доведе до дисбаланс между производство и потребление. В застрахователния бизнес се очаква засегнатите сектори да потребяват много по-малко застрахователни услуги, очаква се значителен спад на карго застраховките, вследствие силно намаляване на експорта.
При отчитането на преките ефекти за бизнеса най-голяма част от анкетираните работодатели прогнозират спад в производството, повече от половината от тях считат, че този спад ще е до 5 процента, веднага след тях се нареждат работодателите, прогнозиращи спад в производството с между 20 и 30 на сто. Най-малка е групата с прогноза за спад в производството в диапазона 5-10 на сто.
В контекста и на предходните въпроси, на следващо място се нареждат работодателите, посочили като други, ефекти, различни от изброените. Тук се отчита очакван спад в износа за САЩ с 20 на сто, необходимост от развитие на други пазари, рецесия в ЕС и България. От предприятията в сектор енергетиката се отчита негативен ефект върху производители, които изнасят за САЩ, намаляване на потреблението на електроенергия в европейския пазар.
Отчитайки факта, че към момента страната ни е в процес на изграждане на нови производствени мощности, предприятията се опасяват от нарушаване на работните графици, затруднения по доставките на основни и спомагателни машини и съоръжения, обезпечаването на монтажни и пускови дейности с ресурси на изпълнителите, вкл. човешки ресурси, потенциално оскъпяване на инвестиционния процес, в т.ч. и при въвеждане на реципрочни мита в ЕС, а при продължаваща криза – риск от затруднено стартиране на производствената дейност поради неблагоприятна пазарна среда, изтъкват от АИКБ.
Очакват се затруднени/забавени плащания, просрочия от страна на засегнатите сектори, които потребяват застрахователни и енергийни услуги.
Сред другите ефекти се посочват и такива с възможно положително въздействие, например възможността за предлагане на по-евтини суровини на европейския и нашия пазар, което за някои производители може да е предимство. Конкретен пример е потенциалната достъпност на рибни суровини за наши предприятия, които работят предимно със световен внос.
Работодателите отчитат категорична необходимост от предприемане на целенасочени действия от страна на държавата по посока навременни мерки за подкрепа на българския бизнес и икономическа среда. Предвид факта, че част от анкетираните не обсъждат само новите тарифни мерки, от АИКБ установяват, че повече от една трета от респондентите смятат, че следва да бъдат предприети конкретни мерки за намаляване на административните тежести и бюрокрацията за бизнеса и гражданите.
На следващо място се нареждат работодателите, които отчитат, че предприемането на мерки за задържане на персонала на работа има съществено значение и би оказало значителна подкрепа на бизнеса, като отговори има както от директно засегнати предприятия, така и от такива, очакващи косвени ефекти като общо влошаване на икономическата активност.
Намирането на нови пазари е разпознато от бизнеса като стъпка по посока на справяне с вносните тарифи, като конкретно посочени региони са Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близък изток и Азия.
По отношение на специфично дефинираните от работодателите действия в категория "Други", се отчитат различни мнения в зависимост от различния сектор на икономиката. Подчертава се необходимостта да се прилага Програма за достъпни цени на електроенергията – участниците в анкетното проучване посочват наличието на такава програма като лост за постигане на конкурентоспособност. Част от работодателите считат, че премахването на санкциите за Русия ще осигури поевтиняване на енергоресурсите чрез внос на по-евтин газ и съответно - увеличаване на износа за Русия. В отговорите на членовете на АИКБ са отчетени и становища за преразглеждане на Зелената сделка в частта задължителни квоти CO2 за производители на електроенергия от въглища и мерки за запазване на баланса на електроенергийната система на страната. Споделени са мнения, че могат да бъдат приоритизирани сектори, с потенциал за разширение на позициите както във вътрешния пазар, така и за износ – посочено е например производството на риба и рибни продукти.
Предприятията отчитат и рискове от проблеми с компании от Турция, Испания и Китай, които са субсидирани на общинско и държавно ниво, което прави българския бизнес неконкурентоспособен. Мениджърите посочват, че са принудени да работят на себестойност и да задържат работните заплати на ниски нива. По този начин бизнесът се лишава от възможността за инвестиции, в този смисъл е необходима подкрепа под формата на  държавна субсидия или законодателна защита. Отчитат и необходимост от юридическа подкрепа за изясняване на механизмите на финансиране на компаниите в различните държави.
На последно място работодателите отчитат, че мерките за финансова подкрепа биха оказали подкрепа за развитие на бизнеса и преодоляване на ефектите от вносните мита. Като най-предпочитани форми на финансова подкрепа са посочени грантовете и гаранциите. Изразено е мнение, че с увеличения си капитал Българската банка за развитие следва активно да се включи с облекчено финансиране на преференциални лихви, облекчени гаранции към всички засегнати сектори, така че да се минимизират негативните ефекти за тях.
Американският президент Доналд Тръмп обяви на 2 април въвеждане на още ограничения по вноса в САЩ под формата на допълнителни мита, които се отнасят за всички стоки, с изключение на стоманата, алуминия и автомобилите, за които вече са въведени 25 процента мита. По отношение на всички държави членки на ЕС размерът на допълнителните мита по вноса в САЩ е 20 процента. При обявяването на мярката Тръмп посочи, че средните мита, с които ЕС облага САЩ, са в размер на 39 на сто. От Белия дом обявиха впоследствие, че лекарства, петрол и петролни продукти, дървен материал, мед, изделия от полупроводници ще бъдат изключени от реципрочните мита.