Половината от учениците в професионалните гимназии у нас са с квалификация, която не се търси на пазара на труда, сочи изследване на ИПИ

За квалификацията на около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене, показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), получено днес в БТА. 
Изследването отчита Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025. Търси се информация доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.
През 2025 г. индексът общо за страната достига 52,8 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.
Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план. Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места - от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката, най-вече в селското стопанство и туризма, отчитат от ИПИ.
На другия полюс са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи за структурата на местната икономика направления.
София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и частично - преработваща промишленост, пише в проучването.
Системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса, пишат експертите. Те посочват и нужда от реформи на образованието в няколко направления. По-широко отраслово образование вместо силно специализирани паралелки - обучение, което развива езикови, математически и технологични умения; развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация; професионално ориентиране: информираният избор на специалност от децата е ключов за съответствие с реалните възможности; възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага. 
От ИПИ препоръчват и повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.