Ползите и рисковете от внедряването и употребата на ИИ обсъдиха политици, академици и предприемачи на национален форум в УАСГ

Политици, академици и предприемачи обсъдиха днес ползите, рисковете и необходимите условия за внедряване и ефективна употреба на изкуствен интелект в България. Дискусията, която беше в рамките на организирания от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) национален форум „Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“, се проведе в Аула „Максима“ на УАСГ. БТА е медиен партньор на форума.
В разговора участваха Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание; евродепутатът Кристиан Вигенин; Иван Гойчев, заместник-кмет на Столична община (СО) в направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“; Павлета Пеловска, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Милена Ангелова, изпълнителен заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник-председател на Алианса за устойчиво развитие на изкуствения интелект (АУРИИ) и Георги Ранделов, директор „Бизнес развитие“ на института GATE.   
Според председателя на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание Томислав Дончев, когато говорим за създаване на мощности на територията на страната, големият критерий е енергетиката. Той цитира данни, според които се очаква към 2030 г. консумацията на електроенергия от всички центрове за данни в света да достигне около 950 тераватчаса, което е три процента от произведената електроенергия в света.
Томислав Дончев даде пример, че ако у нас се появи един инвеститор, готов да създаде център за данни с мощност един гигават, това означава да повишим консумацията на електроенергия с 23 процента. По думите му България може да понесе до два центъра с подобен капацитет с настоящата си електроенергийна система. Дончев обаче отбеляза, че от едно такова съоръжение няма очевидни ползи. Той попита по какъв начин ще се облага продукцията на един център за данни. Ако всяка такава инвестиция не е свързана с развоен център, инженерингов център, ползите са много слаби, посочи Дончев. Той изказа мнение, че всеки подобен проект трябва да е свързан с нещо подобно, за да има траен ефект по отношение на икономиката.
Дончев обърна внимание и на промяната на пазара на труда. По думите му към момента вече е пълно с безработни програмисти и графични дизайнери. Следващата вълна ще са счетоводителите, нискоквалифицираните юристи, нискоквалифицираните инженери, предвижда Дончев, изразявайки увереност, че наред с предизвикателствата, свързани с ИИ, ще има осигуряване на нови работни места, но това ще е обществена трансформация.
„Само искам да ви припомня какво ни донесе първата индустриална революция – донесе ни комунизма, няколко революции и разделянето на света на две за дълго време. Какво ще ни донесе изкуственият интелект е въпрос, на който все още не мога да ви отговоря, но при всички случаи не бива да очакваме спокойни времена“, коментира Томислав Дончев.
По думите му за разлика от САЩ и Китай, които полагат големи усилия да развиват нови мощности, Европа е започнала първо с регулирането. С това твърдение се съгласи и евродепутатът Кристиан Вигенин, но допълни, че Европа не може да бъде континентът, който само регулира технологиите, защото идва време да направим много повече те да бъдат насърчени. Той отбеляза, че системите с ИИ могат да бъдат наистина полезни, но трябва да бъдем внимателни, когато тяхната функция започне да се променя. Затова европейските правила имат голямо значение, подчерта Вигенин.
Той направи преглед докъде е Европа по отношение на регулациите, като се спря на Европейския акт за изкуствения интелект, който е най-известното дотук законодателство, но поради неговата сложност влиза на етапи в действие. Неговата същност е относително проста - с него не регулираме всяка технология еднакво, а според риска, който конкретното използване създава за човека, отбеляза евродепутатът. Той открои и някои практики, които са напълно забранени, защото рискът за основните права на гражданите е сметнат за неприемлив - определени форми за манипулативен изкуствен интелект, някои системи за социално оценяване, както и използването в реално време на дистанционна биометрична идентификация на публични места от правоохранителните органи.
„Не искаме да забраняваме технологиите, а да създадем ясни правила за моментите, в които технологиите получават власт над човека“, заяви Вигенин. Според него, когато говорим за умен град, не трябва да броим само камерите и сензорите, а да гледаме и резултати. Истински умният град не е този, който знае всичко за своите граждани, а е този, който използва достатъчно информация, за да им служи по-добре, но знае и къде е границата, каза в заключение евродепутатът.
Заместник-кметът на Столичната община Иван Гойчев цитира известен професор, според когото умният град спира да работи, когато се превърне в технологична самоцел. Той трябва да служи на хората и да се влияе от обратната връзка на гражданите, смята заместник-кметът.
Гойчев посочи, че като резултат от работата с дигиталните двойници са установили климатични острови, където температурата е много по-висока от други части на града. Следваща голяма цел е да направим транспортен модел на София, за да можем да регулираме автоматично светофарите на база трафика, да правим анализи какъв ще е ефектът от затваряне на определена улица за ремонт, обясни Гойчев. Той допълни, че са използвали ИИ, за да идентифицират наредби, които забавят администрацията, така че сега има списък с наредби и закони, които Столичен общински съвет трябва да промени.
За структурните промени при управлението на инфраструктурните системи в резултат на технологичното развитие говори в дискусионния панел на форума Павлета Пеловска, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. 
Тя направи представяне на тема за приложението на изкуствения интелект в областта на инфраструктурата, където акцентът бе поставен върху подобряване на нейното управление посредством използването на натрупаните данни през десетилетията. Това, съгласно съдържащата се в презентацията ѝ информация, означава структурна промяна в подхода на управление на инфраструктурата и необходимостта от умения да се мисли междусистемно, което означава и оценка на риска от възможни каскадни последици след възникнала авария в само една система. Внедряването на системи с ИИ позволява да се промени и моделът на реакция при аварии, като се премине от сегашния реактивен подход към прогнозиране и подготовка за предстоящо и евентуално кризисно събитие. Тя изтъкна, че с развитието на технологиите днес за пръв път има реалната възможност за свързване на целия жизнен цикъл на инфраструктурата в една информационна среда – от решението какво да се построи, какво и как да се управлява. 
Представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обаче наблегна върху необходимостта от свързана информационна среда и наличието на актуални и качествени данни, за да е приложим посоченият модел на работа, защото именно качеството на данните са в основата на качеството на предлаганото решение. 
В този контекст на настъпващи промени заместник-министър Пеловска беше категорична, че изискванията към уменията и знанията на бъдещите професионалисти няма да намаляват, а ще стават още по-големи.  
Заместник-министър Пеловска обяви, че в МРРБ обмислят сериозно възможностите за внедряване на системи с ИИ. 
Милена Ангелова, изпълнителен заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник-председател на Алианса за устойчиво развитие на изкуствения интелект (АУРИИ), представи темата „Изкуственият интелект и водните ресурси: възможности и рискове“. В представянето тя наблегна върху ключовото значение на ИИ за основано на данни прогнозиране, за системите за ранно оповестяване, за метеорологични прогнози, оптимизирането и контрола на управлението, в условията на глобално свързани и функциониращи обществено-икономически системи. Милена Ангелова изброи ползи от развитието на ИИ, свързани с по-бързото учене, намирането на решения и подобряване на ефективността. Според нея добавената стойност на ИИ се състои в отчитането на сложни връзки, зависимости, множество от фактори, потребности и ограничения или с други думи възможността за прецизиране и приспособяване на решения с отчитане на значимите фактори. 
Въпреки позитивите от превърналото се вече в обичайна практика общуване с ИИ, Милена Ангелова обърна внимание и върху произтичащите от това рискове, защото за функционирането на системите с ИИ е нужна материална екосистема, в която ключови за функционирането ѝ са голямото потребление на вода, енергия, редкоземни минерали и суровини с критично значение за земни територии. 
Според нея съпротивата срещу бъдещи проекти за развитие на ИИ не е правилният подход. Като такъв тя определи открит диалог с местните общности и търсене на взаимноизгодно решение. 
Милена Ангелова обърна внимание и върху опита на ЕС и съществуващата нормативно-законодателна рамка за регулиране на ИИ като дигитална технология. Тя подчерта обаче необходимостта от повишаване на нейното  разбиране и ефективността на нейното прилагане с отчитане потребностите на бизнеса и балансиране решаването на дилеми, свързани с обора на икономически алтернативи и възможни социални страхове. В тази връзка тук тя спомена ангажираността и работата на АУРИИ по изготвянето на Национална стратегия за ИИ. 
В заключения тя заяви, че България има уникален шанс да бъде лидер в развитието на ИИ и привличането на центрове за данни, предвид наситеността им в Западна Европа. 
За свободен достъп до данните призова на свой ред друг участник в дискусионния панел Георги Ранделов, директор „Бизнес развитие“ на института GATE. 
Обръщайки се към студентите в аулата Ранделов ги призова да бъдат по думите му ръководители на промяната, излизайки от очертанията на феодалното и собственическо мислене за притежание и съхранение на данните. Той определи това мислене като спирачка на прогреса. 
Георги Ранделов запозна присъстващите с историята, мисията, целите, проектите и екипа на института.  
На форума присъства и президентът Илияна Йотова, която отправи официално обръщение към участниците и присъстващите на събитието. Приветствие отправи и ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова.
С форума от УАСГ се стремят да насърчат диалога между институциите, университета и бизнеса по тема, която има все по-голямо значение за обществото, икономиката и развитието на страната. Днешният форум постави началото на поредица от събития, с които УАСГ ще отбележи 85-ата годишнина на университета.