Икономическият растеж на региона на Близкия изток и Северна Африка ще се забави значително до 1,4 процента през 2026 г., което представлява понижение с 2,3 процентни пункта спрямо прогнозите от октомври 2025 година. Това прогнозита Международният валутен фонд (МВФ) в анализ на регионалните икономически перспективи, представен на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
Тази обща цифра прикрива значителни различия в рамките на региона, отбелязват експертите на Фонда.
Износителите на петрол в Персийския залив, които са пряко засегнати от войната, са изправени пред рязко понижение на прогнозите с до 15 процентни пункта през тази година, като пет от осемте страни ще отбележат пряко свиване, преди да се възстановят през 2027 година.
Прогнозата за растежа на вносителите на петрол в Близкия изток и Северна Африка е понижена с по-умерените 0,3 процентни пункта през тази и следващата година на фона на силното икономическо развитие преди началото на войната.
Войната започна като регионален шок, но скоро се превърна в глобален, подчертава МВФ.
Смущенията се разпростряха далеч отвъд суровия петрол. Цените на природния газ в Европа скочиха с 60 процента, надхвърляйки скока, наблюдаван след руската инвазия в Украйна през 2022 година. Цените на уреята като тор са се повишили с около 40 процента на фючърсните пазари, докато цените на алуминия и диамониевия фосфат са се увеличили с двуцифрени стойности. Страните от Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ) допринасят за повече от 40 процента от световния износ на сяра и за около 20 процента от износа на амоняк и азотни торове. Поради това сътресенията представляват значителен риск за световните пазари на селскостопански суровини, особено за икономиките, зависими от вноса на храни в Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка. Икономическите последици засегнаха и сектора на услугите. Въздушният трафик се срина в големите летища в Персийския залив - излитанията спаднаха с около една трета в Абу Даби, с около две трети в Дубай и с около три четвърти в Доха, докато в Кувейт Сити и Манама бяха преустановени почти изцяло. Премиите за морско застраховане скочиха, маршрутите за превоз се удължиха, а логистичните вериги отслабнаха - особено в икономиките, зависими от реекспорт, туризъм и транспорт, отбелязва анализът.
Въздействието на кризата върху икономиките в региона е силно неравномерно. Оман, чийто морски достъп се намира изцяло извън Ормузкия проток, е изправен пред само леко понижение (около 0,5 процентни пункта) и се очаква да отбележи подобрение на фискалния баланс и баланса по текущата сметка благодарение на по-високите цени на петрола. За сметка на това Катар е изправен пред най-рязката ревизия в световен мащаб - с почти 15 процентни пункта спрямо прогнозите от октомври, което отразява обширните щети по инфраструктурата и почти пълното прекъсване на износа на втечнен природен газ. Икономиките, внасящи петрол - включително Египет, Йордания, Ливан и Пакистан - са изправени пред засилена уязвимост. Египет и особено Йордания разчитат на внос на природен газ от Израел (около 70 процента от общия внос на петрол и газ за Йордания и около 15 процента за Египет), докато и четирите държави зависят силно от паричните преводи от работници, базирани в страните от Съвета за сътрудничество в Залива (равняващи се на около 5 процента от БВП).
Държавите с крехки икономики и ниски доходи в региона са изложени на най-тежката хуманитарна заплаха.
В Йемен, Судан, Западния бряг и Газа, Сирия и Сомалия храните и напитките вече съставляват 45-50 процента от общия внос на стоки. Повече от половината от населението в Йемен, Западния бряг и Газа, Судан и Афганистан вече изпитва продоволствена несигурност. По-високите цени на вноса рискуват да увеличат дефицитите по текущата сметка, да изчерпят резервите и да засилят социалната нестабилност в икономиките с минимални макроикономически буфери, предупреждава МВФ. Историческите данни сочат, че продължителните войни оставят дохода на глава от населението с около 15 процента под тенденциите отпреди конфликта пет години след началото им, докато съседните държави обикновено претърпяват незабавна загуба на БВП на глава от населението от около 1,5 процента, последвана от допълнителен спад от 6 процента през следващото десетилетие.
Несигурността обаче остава изключително висока и много зависи от това дали примирието ще се запази и дали ще бъде възстановена глобалната и регионалната стабилност, подчертава МВФ. С продължаването на войната и увеличаването на щетите по енергийната инфраструктура очакванията за възстановяване на нормалното производство и износ на енергия до средата на 2026 г. стават все по-малко вероятни. Една продължителна или по-интензивна война би оказала силно негативно въздействие върху вносителите на петрол от региона на Близкия изток и Северна Африка (MENAP) по различни начини, включително чрез шок в условията на търговия и загуба на парични преводи - средно всяко 10-процентно повишение на цените на суровия петрол намалява растежа на БВП с около 0,5 процентни пункта, като същевременно повишава инфлацията с цял процентен пункт. За износителите на петрол, пряко засегнати от войната, продължаващите прекъсвания в производството и износа на енергия биха надвишили неочакваните печалби от по-високите цени на енергията и, заедно с по-ниската активност в неенергийните сектори като туризма, биха влошили както фискалния, така и външния баланс. По-нататъшното влошаване на настроенията на финансовите пазари би ускорило изтичането на капитали и би увеличило разходите по заемите, посочва МВФ.