Последните два транша по НПВУ зависят от осем законодателни инициативи, според справка на Министерството на иновациите и растежа

Осем са законодателните инициативи по поети ангажименти от България по Националния план за възстановяване и развитие (НПВУ), за да може правителството на страната да има основание да отправи последните две искания към Европейската комисия за отпускане на четвърти и пети транш. В списъка е и законодателна промяна, необходима за разблокиране на задържани от ЕК средства по третото плащане. Законодателната работа по тях е на различен стадий, а заложените крайни срокове за приключването им изтичат през март или април. Това показва официалната справка на Министерството на иновациите и растежа (МИР), получена в редакцията на БТА, за законопроектите, които следва да се приемат от Народното събрание в изпълнение на реформи/инвестиции, които са включени в четвърто и пето искане за плащане от НПВУ. 
Членовете на постоянната парламентарна Комисия по бюджет и финанси следва да разгледат и гласуват Законопроекта за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за корпоративното подоходно облагане. Текстовете са внесени в Народното събрание (НС) и е със сигнатура 51-602-01-4. Със законопроекта се въвежда се и годишна данъчна амортизация за електрическите превозни средства, според официалната информация. Заложеният срок за приемане от НС е 31 март 2026 година. Законодателната инициатива е свързана с четвъртото плащане по НПВУ. 
По три законопроекта следва да се произнесат и депутатите от постоянната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Първата инициатива е по Закона за водоснабдяването и канализацията. Законопроектът е внесен в НС и е със сигнатура 51-502-01-38 и е минал на първо гласуване. С него се осигурява районирането и ценообразуването във връзка с осигуряването на услуги за водоснабдяване и канализация. И тук заложеният срок за приемане е краят на март 2026 година, като също е свързан с четвъртото искане. 
Комисията трябва да се произнесе и по Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за Устройство на територията (ЗУТ), като законопроектът е в процес на разработване от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Съгласно официалната информация се разисква и вариант, при когото може да се избегне изменение на ЗУТ. Със законопроекта ще се регламентира предоставянето на административни услуги за устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството по електронен път. Крайният предвиден срок на законодателната процедура е заложен за 30 април 2026 година. Промените по ЗУТ са свързани с последното пето плащане по НПВУ. 
Депутатите от Комисията по енергетика към НС имат работа по ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), като в преходните и заключителните  разпоредби на закона е включен и ЗИД на Закона за енергетиката (ЗЕ). Статусът на тази законодателна инициатива е следният: законопроектът е приет на заседание на Министерския съвет (МС) на 28 януари 2026 г. и предстои внасянето му в НС. Със ЗИД на ЗЕВИ по отношение на НПВУ се регламентира свързването на наземни вятърни електроцентрали и улесняване на процедурата за лицензиране на дейността по разпределение на електроенергия в електропреносната мрежа. А със ЗИД на ЗЕ се въвежда задължение за задължение за общините с население над 5000 жители да осигурят места за поне една публично достъпна зарядна станция. Предвиденият срок е до 31 март 2026 година, като текстовете са свързани с четвърто и пето плащане по НПВУ. 
Народните представители от Комисията по конституционни и правни въпроси и Комисията по превенция и противодействие на корупцията са отговорни по три законодателни инициативи. Първата е по Закона за прозрачност и почтеност в управлението (Закон за лобистките дейности). Законопроектът е публикуван за обществени консултации със срок до 2 март 2026 г. Предстои приключване на обществените консултации, одобряване от МС и внасяне в НС. Със законопроекта се регламентира създаването на правила и стандарт за лобизма, в т.ч. и осигуряване на прозрачност и почтеност в лобирането. Крайният срок е 31 март и е основание за искане по четвърто плащане по НПВУ.
Вторият е ЗИД на Наказателно процесуалния кодекс (НПК). Законопроектът е в процес на разработване от Министерство на правосъдието. С него ще се прецизират текстовете, ускоряване на разследването и с контрола на действията на прокуратурата при прекратяване или спиране на разследванията. Заложеният срок е до 30 април 2026 година и е във връзка с разблокиране на спрените средства по трето плащане по НПВУ. 
Третата процедура е по ЗИД на Закона за обществените поръчки. Законопроектът е разработен от Агенцията по обществени поръчки (АОП) и е съгласуван с ЕК. Предстои публикуването му за обществени консултации, одобрение от МС и внасяне в НС. Със законопроекта се въвежда задължение за възлагащите органи да публикуват годишни индикативни планове за възлагане на обществени поръчки в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Крайният срок е предвиден за 30 април 2026 година. Реформата е свързана с петото плащане по НПВУ. 
Накрая депутатите по Комисията по транспорт и съобщения следва да гласуват Закона за обществения транспорт. Законопроектът е преминал обществени консултации, предстои одобряване от МС и внасяне в НС. Със законопроекта се регламентира създаването на транспортна мрежа с координирани разписания и създаването и поддържането на национална система за единен транспортен документ. Срокът за приключване на законодателната процедура по него е 31 март 2026 година и е свързана с четвъртото плащане по НПВУ. 
БТА припомня, че ЕК и Съветът одобриха през юли 2025 година изменения от правителството на Росен Желязков НПВУ. До необходимостта от редакция на плана се стигна след забавеното изпълнение на поетите от страната ангажименти за реформи и инвестиции предвид заложения краен срок на действие на механизма през август 2026 година и добавянето към НПВУ на главата „RePowerEU“ относно постигане на целите за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 година. Към онзи момент България беше единствената държава членка на ЕС, която не беше приложила към своя План подобна глава. След редакцията броят на етапите и целите спрямо предходната му версия беше намален от 321 на 259, а броят на плащанията по НПВУ от девет на пет.