По-рано днес Международният валутен фонд (МВФ) съобщи, че очаква китайската икономика да нарасне с 4,5 на сто през 2026 г. спрямо оценката през октомври за ръст от 4,2 на сто, обяви институцията в прессъобщение, публикувано след приключването на рутинния преглед по Член IV (от Учредителния договор на институцията) за състоянието на икономиката на страната.
Ръстът на инфлацията се дължи основно на обратен ефект при цените на хранителните продукти – след девет последователни месеца на спад, цените на пресните зеленчуци са се увеличили значително.
Ноември бележи втория пореден месец на покачване на инфлацията в Китай, след два месеца на спад на фона на слаби разходи на домакинствата и продължителен дефлационен натиск.
Увеличението от 0,7 на сто на индекса на потребителските цени, обявено от Националното статистическо бюро на Китай, съвпада с прогнозите анализатори в проучване на Блумбърг.
Това увеличение се дължи „главно резултат от преминаване от спад към повишение на цените на хранителните продукти“, заяви Дун Лицзюан, главен статистик на Националното статистическо бюро в съобщение. Цените на пресните зеленчуци са се повишили значително след девет поредни месеца на спад, добави тя.
Този ръст представлява най-голямото стабилно покачване на потребителските цени от началото на постепенното възстановяване на икономиката след пандемията от КОВИД-19, като се изключват временните и сезонни ръстове, съвпадащи с китайската Нова година, посочва Цзъчун Хуан, икономист за Китай в „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics).
Това повишение през ноември „се дължи на увеличение на цените на хранителните продукти, свързано с метеорологичните условия, а не от кампанията, насочена срещу контрапродуктивната конкуренция на цените“, посочва Цзъчун Хуан. Властите се ангажират да предприемат действия с наричаната от тях „инволюция“ - вредна конкуренция между производителите, проявяваща се чрез агресивна ценова война за насърчаване на покупките и намаляване на излишните запаси.
„Очаква се свръхкапацитетите да останат и Китай да остане в дефлация през следващата година и 2027 година“, отчита Цзъчун Хуан.
Индексът на цените на производител се понижава с 2,2 на сто през ноември на годишна основа. Показателят е на отрицателна територия над три години, което означава намалени маржове на печалба на фирмите.
Втората по големина икономика в света се сблъсква със слабо вътрешно потребление след пандемията от КОВИД-19 заради продължаваща криза в сектора на недвижимите имоти.
Растежът се поддържа от износа. Търговският излишък на Китай за първи път надхвърли 1 трилион долара между януари и ноември 2025 г., като износът към останалия свят компенсира силния спад на експорта към САЩ, според официални данни, публикувани в понеделник.
Правителството цели за 2025 г., както и през 2024 г., растеж от около 5 на сто, считан за амбициозен от мнозина икономисти.
В същото време МВФ ревизира нагоре прогнозата си за растеж на Китай през 2025 г. с 0,2 пр. п. до 5 на сто (спрямо предишна оценка през октомври от 4,8 на сто).
„Китайската икономика демонстрира забележителна устойчивост въпреки значителните сътресения“, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева след планирани дискусии с китайските лидери.
Търговските партньори на Китай призовават Пекин да коригира търговските дисбаланси и да стимулира вътрешното потребление.
Властите са предприели мерки в тази насока, но „трябва да се направи повече“, каза Георгиева.
„По-старото поколение е много привързано към спестяванията в Китай“, подчерта тя, като призова младите да „помогнат на майките, бащите, бабите и дядовците да променят отношението си и да счетат за патриотично да изразходват средствата си, за да подкрепят вътрешното потребление на Китай“.